Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Пендъргаст отново излезе на банкета, като святкаше с фарове, задмина няколко коли и се озова точно зад левия камион. Шофьорът упорито игнорираше клаксона му и мигащите светлини, като дори малко намали скоростта — ей така, напук.

Пътят завиваше надясно и, както често се случва, камионът в бавното платно започна да приближава банкета. Пендъргаст използва възможността да изостане и да се прехвърли на левия банкет. Както очакваше, шофьорът пред него също зави наляво, за да му препречи пътя. Това беше моментът. Пендъргаст леко намали скоростта, превключи на ръчни скорости и рязко зави надясно към отвора между двата камиона, натисна газта, вдигна от осемдесет на сто четирийсет и пет за три секунди, профуча между тежките машини и изхвърча на празния път пред тях. Отзад беше награден с гневен рев на клаксони.

Продължи да кара, без да спира, като понякога излизаше на левия или десния банкет, за да задмине някоя кола, като свиреше и примигваше със светлини на по-упоритите шофьори и понякога ги хвърляше в ужас, като рязко сменяше платната и не намаляваше до последния момент. В пет и половина беше подминал Валдоста и пресичаше границата с Флорида.

Знаеше, че най-прекият път е проблематичен, тъй като минаваше през Орландо с неговите оплетени и задръстени от туристи улици, затова зави по 1-10 към атлантическото крайбрежие. Алтернативата не беше от най-добрите, но въпреки това имаше най-високи изгледи за успех. При Джаксънвил зави отново на юг по 1-95.

След Дайтона Бийч спря да сипе бензин, тикна стодоларова банкнота на изненадания служител и полетя нататък, без да чака ресто.

С напредването на вечерта трафикът започна да оредява и камионите се движеха по-бързо. Пендъргаст се носеше между тях на пълна скорост, свалил шибидаха, та вечерният вятър да го държи буден. Титъсвил, Палм Бей и Джупитър профучаха покрай него като размазани светли петна. Когато стигна Бока Ратон, пусна джипиеса и въведе целта си.

Беше изминал разстоянието със средна скорост двеста километра в час.

Летище „Питърмарс" бе на шестнайсет километра западно от Корал Спрингс, на източния край на Евърглейдс. Докато го приближаваше през разпълзелите се предградия на Форт Лодърдейл, Пендъргаст видя малка кула, няколко ветропоказателя и примигващите светлини на пистата.

Девет без пет. Пистата вече се виждаше зад поле с блатна трева. Едномоторен шестместен самолет загряваше двигателя си до най-близкия хангар.

Пендъргаст наби спирачки пред административната сграда, изскочи от колата и се затича, доколкото му позволяваше раненият крак, към ниската жълта сграда.

— Къде отива онзи самолет? — попита той единствения служител, докато му показваше значката си. — Спешен случай на ФБР.

Мъжът зяпна значката, после него. Поколеба се само за миг.

— Попълниха летателен план до Канкун.

Канкун. Най-вероятно лъжлива дестинация. Все пак показваше, че самолетът ще продължи на юг, през границата.

— Има ли други насрочени за тази вечер полети?

— Един „Лиър“ от Билокси ще кацне след деветдесет минути. Мога ли да ви помогна с нещо…?

Но служителят говореше на въздуха. Пендъргаст беше изчезнал.

Излезе от сградата, изтича обратно до мерцедеса и седна зад волана. Самолетът вече излизаше на пистата. Хангарът и пътеката за рулиране бяха отделени с ограда, чийто портал беше затворен. Нямаше време. Пендъргаст насочи колата към портала и настъпи газта. Машината се понесе с рев напред, разби портите и те паднаха върху настилката.

Самолетът тъкмо беше обърнал на пистата и бавно набираше скорост. Пендъргаст се изравни с него и погледна към кабината. Пилотът беше поразителен — висок и много мускулест, почернял от слънцето и със снежнобяла коса. Човекът, седящ на мястото на втория пилот, хвърли поглед към мерцедеса. Беше един от бегачите, които бяха хванали Хелън в парка. Щом позна Пендъргаст, мъжът извади пистолет и стреля през прозореца.

Пендъргаст рязко зави, после приближи крилото и намери сляпо място. Докато изравняваше скоростта на колата с тази на самолета, за момент се замисли дали да не ги изпревари и да ги засече — но така пилотът лесно можеше да изгуби контрол над самолета. Хелън беше вътре. Вместо това Пендъргаст приближи колата до крилото, като изравни скоростта на автомобила с тази на самолета. Отвори вратата, изчака секунда — и се хвърли от движещата се кола върху десния колесник. Не беше преценил съвсем точно скока си и се плъзна по подпората, а стъпалата му задраха пистата.