Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Дадено.

— Благодаря. — Пендъргаст затвори.

Постоя неподвижно във влажната тъмнина. После набра друг номер.

— Опа — разнесе се високият задъхан глас на Майм, уединения хакер със съмнителна етика, чийто единствен контакт с външния свят бе самият Пендъргаст.

— Нещо ново?

— Не знам. Не е много. Надявах се да намеря повече, преди да ти се обадя… — Пискливият му глас направи драматична пауза.

— Нямам време за игрички, Майм.

— Ясно — бързо отвърна Майм. — Следях електронното следене на нашите приятели от Форт Мийд. Наблюдаване на наблюдаващите, нали разбираш. — И се изкиска. — И те наистина преглеждат обаждания и имейли въпреки твърденията, че нямало такова нещо. Изолирах откъс от телефонен разговор, който мисля, че е от въпросната група, която нарече Der Bund.

— Сигурен ли си?

— Невъзможно е да си стопроцентово сигурен, мой човек. Сигналът беше кодиран и успях да разбера само, че се говори на немски. Засякох по някое съществително тук-там. Според триангулацията на сигнала източникът му се движеше бързо през Централна и Северозападна Флорида.

— Колко бързо?

— Колкото самолет.

— Кога?

— Преди седемдесет минути.

— Трябва да е самолетът, който току-що е кацнал в Алабама. Нещо друго?

— Нищо, с изключение на кратък кодиран сигнал на испански. Спомена се едно място — Кананеа.

— Кананеа — повтори Пендъргаст. — Къде е това?

— Градче в Сонора, Мексико… на гъза на географията, на петдесет километра от границата.

— Опиши ми го накратко.

— Направих справка и се оказа, че е с население трийсетина хиляди. Навремето бил голям минен център, в района се добива мед. Там започнала стачка, която била удавена в кръв и дала началото на Мексиканската революция. Сега има само две макиладори [7] Цех за сглобяване на стоки на чужди компании, използващ евтина работна ръка. — Б. пр. в северната част на градчето и това е всичко.

— Географско положение?

— Има река, която започва в Кананеа и тече на север през границата с Аризона. Нарича се Сан Педро. Една от малкото течащи на север реки на континента. Основно трасе за контрабанда на наркотици и нелегални имигранти. Като се изключи реката, останалото е ужасна пустиня. Доста кандидат-имигранти умират в нея. Границата е адски затънтена и представлява само ограда от бодлива тел, но си има сензори и патрули. Както и завързан балон, който може да засече огънче от цигара на земята.

Пендъргаст затвори. В чутото имаше логика. Лишени от самолет и очакващи граничните пунктове да бъдат предупредени, похитителите на Хелън трябваше да намерят начин да пресекат тайно границата с Мексико. Коридорът Рио Сан Педро на юг към Кананеа подхождаше идеално.

Това може би беше последният му шанс да ги настигне.

Излезе от телефонната кабина, олюля се — още му се виеше свят — и седна тежко на земята. Беше останал без сили, изтощен, губеше кръв и вече повече от два дни не бе ял и спал. Но тази внезапна слабост не беше просто физическа. Умът му, цялото му същество беше ранено.

Застави се да направи преценка на разклатената си психика. Не знаеше какво изпитва към Хелън, дали още я обича, или не. Дванайсет дълги години беше смятал, че е мъртва. Беше се примирил с това. А ето че тя бе жива. Едно беше сигурно — ако не беше настоял да я види отново, ако не беше оплескал така срещата им, Хелън щеше да е в безопасност. Трябваше да поправи провала си. Трябваше да я избави от Der Bund — за да спаси не само нея, но и себе си. Иначе…

Забрани си да мисли за иначе. Вместо това събра последните си сили и се изправи. Трябваше да стигне до Кананеа. На всяка цена.

Закуцука към паркинга на летището, окъпан от ярката светлина на лампите. Там имаше паркирана една-единствена кола — стар жълто-кафяв „Елдорадо“. Несъмнено колата на дежурния.

Май служителят щеше да му направи втора услуга.

Осемдесет и два часа по-късно

Пендъргаст спря пушещото очукано „Елдорадо“ на бензиностанцията до мъничкото градче Паломинас, Аризона. Беше изминал три хиляди и петстотин километра, без да почива, като спираше само за бензин.

Слезе, олюля се и се облегна на вратата. Беше два след полунощ и огромното пустинно небе бе обсипано със звезди. Нямаше луна.

Събра сили и влезе в бакалията към бензиностанцията. Купи си карта на мексиканския щат Сонора, шест бутилки вода, няколко пакета говежда пастърма, бисквити, няколко месни консерви, две кърпи, бинт, тиксо и фенерче. Напъха покупките в двоен плик и ги отнесе в колата. Седна отново зад волана и разгърна картата, като се мъчеше да я запамети.