Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Май все още не бяха забелязали светлината на фара му.

Свали автомата с лявата си ръка и без да пуска газта, нагласи оръжието на дръжката и се увери, че е превключено на автоматична стрелба.

Джиповете обаче вече бяха видели фара му и рязко се отклониха от пътя, за да продължат направо през пустинята и храсталаците.

Твърде късно. Той беше по-бърз и по-пъргав, а извън пътя джиповете не можеха да поддържат добра скорост. Приближи под ъгъл, насочи мотора към пролуката между двете коли и се понесе напред, като намали скоростта, за да се изравни с тях. Маневрата му позволи да види пътниците в двата джипа. Нужен му бе само миг да различи уплашеното лице на Хелън през задното стъкло на втората машина. Един мъж се подаде от първата кола и откри огън по него с пистолет. Пендъргаст даде газ и мощният мотор се отклони и се понесе успоредно на джипа. Пендъргаст изстреля откос от нивото на гърдите си. Джипът рязко зави, поднесе, преобърна се и избухна в огнена топка.

Втората кола бързо намали и се оказа далеч назад. Пендъргаст наби рязко задната спирачка, зави, като вдигна огромен облак прах, и се озова с гръб към градчето и с лице към джипа. Зачака да види как ще реагират противниците му.

Вместо да спре и да се бие, колата зави и се понесе несигурно през неравния терен и ниските храсти към павирания път в края на града. Чуваше се постоянна стрелба, подчертавана от проблясъци огън от дулата.

Пендъргаст даде газ, обърна мотора на деветдесет градуса и се понесе след тях.

Бързо ги настигна, като се придържаше от южната страна, за да им препречи пътя и да принуди джипа да се движи на изток, по-далече от фабриките и селището. Но пътят към по-близката фабрика, осветен от улични лампи, наближаваше бързо.

От колата проехтяха още изстрели и куршумите се забиха в пръстта до мотора. Един мъж се целеше в Пендъргаст с пистолет от задния прозорец. Джипът обаче друсаше толкова силно, че почти нямаше вероятност да го улучат. Пендъргаст ускори отново и се понесе успоредно на джипа, като нагласи автомата за стрелба. Подалият се от прозореца мъж отново стреля напосоки.

Пендъргаст насочи мотора по сближаваща се траектория и даде газ: изцеждаше и последната капка мощност от машината. Изравни се с колата, стреля ниско и напред и спука предната гума. В същото време яростен залп от джипа улучи мотора, скъса веригата и машината поднесе. Пендъргаст бързо натисна двете спирачки, за да не се завърти безконтролно. Докато скоростта му рязко намаляваше, той скочи в един храсталак, а моторът се преобърна в някакво тясно дере.

Пендъргаст незабавно се изправи с автомат в ръце, прицели се и стреля по отдалечаващата се кола. Джипът вече се движеше несигурно заради спуканата гума. Откосът проби задната гума от същата страна, колата поднесе и спря. В следващия миг четирима мъже изскочиха навън, коленичиха до колата и откриха преграден огън.

Пендъргаст се хвърли на земята и се прицели внимателно. По-доброто му оръжие повали бързо един противник, после втори. Останалите двама потърсиха убежище зад колата и спряха да стрелят.

За съжаление.

Пендъргаст се изправи и се втурна напред — доколкото изобщо можеше да се втурне с ранения си крак. Продължаваше да стреля, като внимаваше изстрелите му да са високи.

Внезапно до колата изникнаха двама души. Единият влачеше Хелън с опрян в главата й пистолет, а другият — високият, мускулест белокос мъж, който бе пилотирал самолета — ги следваше приведен, като ги използваше като щит. Като че ли не беше въоръжен — или поне не стреляше.

Пендъргаст отново се хвърли на земята и се прицели, но не посмя да открие огън.

— Алойзиъс! — пронизително изпищя Хелън.

Пендъргаст се прицели отново. И зачака.

— Хвърли оръжието или ще я убия! — извика мъжът, който я използваше като жив щит.

Трите фигури се отдалечаваха от джипа, белокосият все така прикрит зад другите двама.

— Ще я убия, кълна се! — изкрещя мъжът. Но Пендъргаст знаеше, че няма да го направи. Хелън беше единствената му защита.

Мъжът стреля два пъти по Пендъргаст, но от сто метра пистолетът му беше безполезен.

— Пусни я! — извика Пендъргаст. — Искам нея, не вас! Пуснете я и ще ви оставя да си вървите!

— Не! — изкрещя мъжът.

Пендъргаст бавно се изправи и отпусна автомата.

— Просто я пусни — каза високо. — Няма да има проблеми. Имаш думата ми.

Мъжът стреля отново, но не улучи. Пендъргаст закуцука към тях, без да вдига автомата.

— Пусни я. Само така ще се измъкнеш жив. Пусни я.