Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Определено успяхте да събудите интереса ми, агент Пендъргаст.

През прозореца на малката барака се виждаше как сутрешната слана блести по земята и клонките на околните букове. Немощните лъчи на слънцето проникваха през завесите, а добре заредената печка излъчваше приятна топлина. Джак се суетеше около нея с тиган в ръка. До него имаше тава с цвърчащ бекон.

Той се обърна.

— Специалните палачинки с боровинково сладко на Джак идват.

— Дай да ти помогна — каза Кори и понечи да стане.

— Не, не! — Джак се обърна. Престилката му беше цялата изпоцапана. Не го биваше особено като готвач, помисли си Кори. Но пък можеше да каже същото и за себе си.

— Аз командвам парада, ти просто стой там. — Без да пита, той грабна кафеника и напълни отново чашата й.

— Не ми харесва да седя със скръстени ръце.

Джак се усмихна.

— Свиквай.

Кори отпи глътка кафе. Беше пристигнала вчера със следобедния автобус, увери се, че никой не я следи, и измина пеша пътя от заведението на Франк до бараката. Баща й беше нелепо радостен да я види. Тя му разказа подробностите от разследването си и той много се развълнува.

— Значи е вярно, че Чарли не скубе клиентите? — попита Кори. Чарли изглеждаше достатъчно убедителен по другите въпроси, но на нея още й беше трудно да повярва, че един дилър на автомобили може да бъде толкова честен.

— Никога не съм го хващал да го прави — отвърна Джак. — Веднъж дъртият Рико го привика в офиса, остави вратата отворена и го направи на пух и прах, че не участва в програмата. Каза, че „подронвал високия дух”. — Джак се разсмя. — Можеш ли да повярваш? Честността подронвала духа.

— Тогава защо не са го разкарали, щом не им играе по свирката?

— Чарли го бива в продажбите. — Джак сипа смес за палачинки в тигана и се чу приветливо съскане.

Кори започваше да проумява нещо. Проблемът на баща й не беше нечестността му, а точно обратното — една непреклонна, твърда честност, граничеща със самодоволство. Беше научила от него, че го изхвърлили от предишната му работа (като продавач на стереоуредби), защото отказал да участва в някакви трикове при продажбите. Тогава той също заплашил да се обърне към Бюрото за по-добър бизнес. Поради подобни причини не успял и в попрището на застрахователен агент.

Кори го гледаше как се суети около печката и неволно се замисли как би постъпила самата тя в същата ситуация. Дали щеше да се включи в схемата с кредитните измами? Най-вероятно не, но беше абсолютно сигурна, че няма да се обърне към блюстителите на закона заради нещо толкова дребно като надуването на цената с един-два процента. Компаниите за кредитни карти, банките и ипотечните фирми погаждаха подобни номера по милион пъти на ден. Сигурно просто щеше да напусне работа.

Отново се зачуди дали наистина е замесена от полицейско тесто. Просто нямаше инстинктите на човек, който ще изпита удовлетворение от това да накаже злосторниците. Как ли го правеше Пендъргаст?

Джак преобърна театрално палачинката.

— Гледай само.

Палачинките наистина бяха идеално златисти, мъничките диви боровинки оставяха възхитителни на вид пурпурни петна. Може пък в крайна сметка да го биваше за готвач.

— Към това върви истински кленов сироп — заяви Джак и вдигна бутилката. — Значи Чарли има приятел актьор, който ще се появи в автокъщата със записващо устройство. Страхотно. Самият аз трябваше да се сетя.

— Записът няма да бъде допуснат като доказателство.

— Може би. Но е достатъчно само да започнат да си пъхат носовете и да задават въпроси и кирливите ризи ще излязат наяве. Идеята е добра. Много добра.

Мобилният телефон на Кори иззвъня. Тя го извади.

— Чарли звъни. — Отговори, като превключи на спикърфон.

— Кори — задъхано рече Чарли. — Няма да повярваш. Направо невероятно. Заковахме ги. Няма да има нужда от моя приятел. Разполагам с димящо оръжие. Доказателство, че са насадили баща ти.

— Какво? Как?

— Вчера, след като ти си тръгна, Рико и момчетата проведоха работна среща. Мен ме изключиха. След срещата всички отидоха в „Синята гъска“, сигурно да поговорят за взлома, и ме оставиха сам в автокъщата до края на работния ден.

— И какво?

— Дъртият Рико е вадил нещо от сейфа за срещата и забравил да го затвори. Вратата беше открехната. Надникнах вътре, просто не можех да пропусна възможността. И намерих плик с пари в брой, някъде към десет хилядарки, с бележка до някой си Лени Отеро. Към плика имаше отчет от въпросния Отеро, написан на ръка, в който подробно се описват разходите и таксите за някакъв „проект“, който изпълнил неотдавна.