Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

— Тук говорим и английски — тихо каза Белмиро.

— Слава богу! — Мъжът смъкна раницата си. Дишаше тежко. — Господи, колко е горещо! Искам да наема лодка.

— Разбира се — отвърна Белмиро. — За колко време?

— Четири дни, може би шест. Трябва ми и водач. Аз съм лепидоптерист.

— Лепидоптерист?

— Събирам и изучавам пеперуди.

— А, пеперуди! И къде отивате?

— Към Нова Годои.

Тук Белмиро се сепна.

— Това е много далеч нагоре по Рио Итажаи до Сул, дълбоко в джунглата. Пътуването е опасно. И Нова Годои е закрита територия. Никой не ходи там. Неканени гости не се приемат.

— Няма да безпокоя никого! И знам как да се оправям с такива хора. — Мъжът потърка пръсти, намеквайки за пари.

— Но защо Нова Годои? Защо не Националният парк Сера Герал, в който има много редки пеперуди?

— Защото кратерът на Нова Годои е мястото, където е била забелязана последната пеперуда Кралица Беатрис през хиляда деветстотин трийсет и втора. Казват, че е изчезнала. Аз твърдя, че не е, и смятам да го докажа!

Белмиро изгледа мъжа. Във воднистите му очи блестеше фанатизъм. Това можеше да се окаже доста доходоносно, стига да изиграеше добре картите си, макар че най-вероятно щеше да изгуби една лодка и може би щеше да се забърка в неприятно разследване.

— Нова Годои. Много скъпо.

— Имам пари! — каза мъжът и извади дебела пачка банкноти. — Но, както казах, имам нужда от водач. Не познавам реката.

Бавно кимане. Водач до Нова Годои. Още един проблем. Но не и нерешим. Имаше хора, готови на всичко за пари.

— Какво ще кажете? — попита мъжът. — Ще ме заведете ли дотам?

Белмиро поклати глава.

— Имам работа тук, doutor. Не добави, че има и жена и деца, които би искал да види отново. — Но ще ви намеря водач. И ще ви дам лодка. Сега ще се обадя.

— Ще чакам — каза мъжът и почна да си вее с шапката.

Белмиро отиде в дъното на бараката и се обади. Наложи се да убеждава няколко минути, но въпросният човек беше един от онези, чиято алчност не познаваше граници.

Върна се с широка усмивка. С наема, който смяташе да поиска, можеше да си купи две запазени лодки втора ръка.

— Намерих ви водач. Майкъл Джексън Мендонка. — И като видя невярващата намръщена физиономия на мъжа, добави: — В Бразилия имаме много Майкъл-Джексъновци, певецът е изключително популярен. Името е често срещано.

— Както и да е — каза мъжът. — Но преди да го наема, искам да се срещна с този… ъ-ъ-ъ, Майкъл Джексън.

— Ще дойде скоро. Говори добре английски. Живял е в Ню Йорк. А дотогава да приключим нашия бизнес. Цената на лодката е двеста реала на ден, doutor, с депозит от две хиляди, които ще ви върна, когато ми върнете лодката. Това не включва тарифата на сеньор Мендонка, разбира се.

Фанатизираният естествоизпитател започна да брои банкнотите, без да му мигне окото.

Кори Суонсън излезе от бараката и тръгна по прекия път през хребета и надолу по лъкатушещата пътека към шосето. Беше оставила баща си изпълнен с безпокойство, бълващ непрекъснат поток ненужни съвети, предупреждения и какви ли не предположения, ако едно или друго не мине според замисъла. Цялото му бъдеще зависеше от това тя и Фут да свършат работата — и двамата го знаеха.

Гората беше студена и пуста, голите клони на дърветата потракваха един в друг под засилващите се напори на вятъра. Приближаваше буря с обещание за дъжд, а може би дори за киша. Кори адски се надяваше времето да се задържи, докато успеят да стигнат до полицията и да ги накарат да атакуват автокъщата. Погледна си часовника. Осем сутринта. Оставаха два часа.

Пътеката излезе на пътя и тя успя да различи магазина на Франк на около километър и половина надолу с неговата занемарена неонова реклама на „Будвайзер”, която примигваше нещастно. Тръгна бързо натам, като вървеше по банкета. Когато приближи, забеляза през прозорците, че сутрешната тълпа вече се е събрала на кафе и цигари. Пое дълбоко дъх и бутна небрежно скърцащата врата.

— Какво да бъде? — попита Франк, като се поизпъчи и направи неуспешен опит да глътне шкембето си.

— Кафе, ако обичаш.

Тя седна на една масичка и отново си погледна часовника. Осем и четвърт. Фут щеше да пристигне най-късно в осем и половина.

Франк й донесе кафето със сметана и захар. Три пакетчета захар и три дози сметана направиха противната напитка горе-долу поносима. Кори го изгълта и протегна чаша за още.

— Времето си го бива — каза Франк, докато й наливаше. — Да.

— Как се справяте с татко ти там горе?