Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Тъкмо стигнаха до бараката, когато Кори чу ключалката да изщраква. Вратата се отвори внезапно и удари Кори по китката. Тя извика от болка и изпусна оръжието.

Баща й стоеше на прага и местеше поглед от Фут към нея и обратно.

— Кори? — объркано рече той. — Чух шум. Какво правите тук? Нали отивахте в града…

Кори скочи към оръжието, но Фут се оказа по-бърз. Сграбчи револвера, като в същото време грубо я изблъска назад. Джак Суонсън се взираше неразбиращо в оръжието, докато Фут го вдигаше към него. В последния момент Джак се хвърли към гората зад бараката, но револверът изтрещя и ако се съдеше по начина, по който се сгърчи тялото на баща й, Кори можеше да каже, че куршумът е улучил целта си.

— Копеле мръсно! — изкрещя тя и се обърна към Фут с вдигнат нож. Фут обаче рязко се извъртя към нея, фрасна я с дръжката на револвера в слепоочието и светът изведнъж се изключи.

Дойде на себе си бързо и умът й се проясни. Ръцете и краката й бяха закопчани с пластмасови белезници и бе хвърлена безцеремонно на задната седалка на колата на Фут, лежеше на една страна.

Зачака, непоносимо напрегната, като се мъчеше да се освободи и се вслушваше. Беше планирала толкова внимателно всяка стъпка — и всичко отиде по дяволите само за петнайсет секунди. Какво щеше да прави сега? Какво щеше да се случи? Господи, вината бе изцяло нейна. Трябваше да иде в полицията, вместо да се опитва да се справи сама, но се страхуваше, че те просто ще арестуват баща й…

И тогава чу още изстрели — два, един след друг. Последва тишина. Наруши я порив на вятъра, който залюля клоните на дърветата и те започнаха да се блъскат, блъскат, блъскат един в друг.

Естествоизпитателят седеше на сянка върху раницата си и чакаше пристигането на сеньор Майкъл Джексън Мендонка. Онзи най-сетне се появи, при това с фанфари — едър, широкоплещест, почернял от слънцето, сравнително млад, с гигантска усмивка, дълга къдрава коса, прибрана с бандана [27] Превръзка за глава. — Б. пр. , риза без ръкави, шорти и джапанки. Проби си с лакти път през тълпата, като силният му дружелюбен глас подканваше всички да му сторят път. Протегна ръка двайсет метра преди да е стигнал до учения и се ръкува енергично с него.

— Майкъл Джексън Мендонка! На вашите услуги!

Естествоизпитателят измъкна полусмазаната си ръка при първа възможност и каза малко сковано:

— Аз съм Пърсивал Фосет [28] На името на Пърсивал Харисън Фосет (1867–1925) — английски учен и пътешественик, изчезнал при поредната си експедиция в Бразилия, посветена на търсенето на изгубена цивилизация в джунглите — Б. пр. . — Поне английският на Мендонка беше почти перфектен.

— Пърсивал! Мога ли да ви наричам Пърси?

Разрешението бе дадено с още едно сковано кимане.

— Добре, добре! Аз самият съм от Ню Йорк. Куинс! Прекарах двайсет години във вашата велика Америка. И тъй… чух, че искате да пътувате до Нова Годои?

— Да. Макар да се оказа, че може да е трудно.

— Не, ни най-малко — извика Мендонка. — Вярно, пътят е дълъг. И Нова Годои не е истински град, искам да кажа, публичен град. Намира се много навътре в гората. Външни лица не се допускат. Не са приятелски настроени. Никак не са приятелски настроени.

— Не ми трябват приятели — каза естествоизпитателят. — Няма да досаждам на никого. Ако изникнат проблеми, мога да платя. Разбирате ли, тръгнал съм по следите на Кралица Беатрис. Да ви е позната?

Мендонка се намръщи объркано.

— Не.

— Не? Това е най-рядко срещаната пеперуда на света. Уловен е само един екземпляр, който сега се намира в Британския музей, екземпляр номер 75935А1901. — Произнесе номера едва ли не с благоговение. — Всички я смятат за изчезнал вид… но аз имам основания да смятам, че това не е така. Разбирате ли… — вече разпалено продължи той, — от проучванията ми излиза, че кратерът на Нова Годои представлява уникална екосистема с много специални условия. Пеперудата се е срещала само там и никъде другаде. А този кратер не е бил посещаван от професионален лепидоптерист от времето на Втората световна война! Какво може да се очаква в такъв случай? Естествено , че не са били наблюдавани още пеперуди — защото не е имало учен, който да ги наблюдава! Но вече има — аз .

Разрови се в раницата си и извади ламинирана фотография на малка кафява пеперуда, забодена за бял картон, с надпис под нея.

Мендонка се загледа в снимката.

— Това ли е Кралица Беатрис?

— Великолепна е, нали?