Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Полковникът отпи от бирата си, но не отговори.

— Мисля, че знам. Мислите ви се насочват нагоре по реката, дълбоко в джунглата. Към място, известно като Нова Годои.

За първи път полковникът го погледна с неподправена изненада.

Пендъргаст кимна.

— За онова място се носят много слухове, нали? Има репутация за нещо зло вече повече от половин век. Носят се какви ли не предположения какво става там, кой живее там, с какво се занимават… накратко, жителите на Блуменау и Алсдорф си шепнат какво ли не. Говори се за любопитни, които тръгнали към Нова Годои… но така и не се върнали.

Халбата на Пендъргаст пристигна. Той погледна бирата, но не я докосна.

— Знам и още нещо за вас, полковник. Вярно е, грижа ви е за Алсдорф. При това ви е много грижа. Фактът, че гражданската полиция не проявява интерес към убийствата, сигурно не ви дава покой. Но истината е, че вие сте военен. Изтъкнат служител от специалните части. И усещам, че сте човек, който, ако вижда ясно дълга си, няма да позволи на бюрокрацията или на йерархията на командването да му се изпречва на пътя. Ако знаехте какво става в Нова Годои, ако знаехте, че те са отговорни за убийствата и за онези, които още не са извършени , според мен едва ли бихте се поколебали да действате.

Полковник Суза изгледа Пендъргаст дълго и изпитателно. Накрая кимна едва забележимо.

— А вие какво знаете за Нова Годои? — попита Пендъргаст.

Полковникът остави угарката в пепелника и отпи дълга глътка бира.

— Говори се, че е започнало преди векове като францисканска мисия високо в планините.

— И после?

— Отците били избити от местните индианци — неохотно продължи полковникът. — Така мисията се превърнала в гарнизон на португалски войници, които в крайна сметка избили местните. След това мястото станало плантация, но тя била изоставена през трийсетте. След войната там се заселили немски бежанци, както и на много други места в Бразилия.

— А какво представлява самото място?

— Много е отдалечено и до него е почти невъзможно да се стигне, при това само по реката. Немското селище е разположено на брега на езеро във вулканичен кратер. В средата на езерото има остров, на който била построена първо мисията, а после и фортът. — Той сви рамене. — Жителите са напълно затворени. Използват Алсдорф като портал към външния свят, за новини, припаси и така нататък, идват и си заминават, но никога не общуват с никого, дори с германските си сънародници. — Полковникът замълча за момент. — Опитват се да се смесват с останалите, да не привличат внимание към себе си. Като се изключи това, нямам какво друго да кажа.

Пендъргаст кимна бавно.

— Начинанието би било опасно като военна операция. И гражданската полиция, разбира се, не бива да научава нищо. Акцията трябва да се извърши от военната полиция и да остане в пълна тайна. Целта несъмнено ще бъде добре охранявана и отбранявана; ще е нужна ударна част от най-малко сто души, за предпочитане повече. Но вие не бива да тръгвате без пълен инструктаж и без данни от разузнаване — неща, които мога да ви осигуря. Както споменах, ако всичко мине успешно, проклятието над Алсдорф ще бъде вдигнато завинаги.

— Значи твърдите, че хората от Нова Годои са отговорни за убийствата, така ли? — попита полковникът.

— Точно това твърдя.

— И какви са доказателствата ви?

Пендъргаст извади от вътрешния джоб на спортното си сако няколко снимки от местопрестъпленията в Ню Йорк. Разположи ги една по една пред полковника, който ги разгледа мълчаливо и после каза:

— Да, същите са като тукашните убийства.

— Тези убийства са извършени в Ню Йорк. Проследих убиеца до Нова Годои.

— Но защо Ню Йорк?

— Дълга история, която с радост ще ви разкажа по-нататък. И тъй, нужни ли ви са повече доказателства за твърденията ми, или това ще бъде достатъчно?

— Достатъчно е — каза полковникът, като побутна с отвращение снимките.

— Има някои условия. Някъде в Нова Годои има двама младежи. Близнаци. Нито един не бива да пострада — ще се погрижа лично за тях. Ще ви дам техни скици.

Полковникът изгледа Пендъргаст, но премълча.

— И още нещо. В Нода Годои ще има мъж — висок, едър, с късо подстригана снежнобяла коса. Казва се Фишер. Никой не бива да го докосва. Той е мой и аз ще се заема с него.

Над масата се възцари тишина.

— Това са единствените ми условия — рече Пендъргаст. — И тъй, искате ли да чуете какъв е по-нататъшният ми план?

За момент полковникът остана мълчалив. После по лицето му бавно плъзна усмивка.