Линкольн Чайлд - По пътя на отмъщението. Два гроба

Другият сви рамене и тръсна пепелта от пуретата си, сякаш още не беше решил дали изобщо ще се стигне до разговор.

— Казвам се Пендъргаст — каза непознатият. — И имам предложение за вас.

Другият прочисти гърлото си.

— Ако знаехте кой съм — рече той, — нямаше и да помислите да идвате при мен с предложения.

— А, но аз знам кой сте. Полковник Суза, началник на военната полиция в Алсдорф.

Полковникът мълчаливо дръпна от пуретата.

— Не само че съм наясно кой сте, но и знам доста неща за вас. Бивш командир на Полицейския батальон за специални операции, най-елитната и бърза част на бразилската военна полиция. Всички я уважават и се страхуват от нея. Но въпреки това вие сте напуснали — доброволно, обзалагам се, — за да станете началник на полицията в Алсдорф. Това ми се струва доста любопитно. Не че имам нещо против Алсдорф, разбира се — той е очарователно по свой начин селце. Но това ми се струва забележителна стъпка назад от една бърза и възходяща кариера. Можели сте да приемете назначение в гражданската полиция, или дори във федералната. А вместо това… — Пендъргаст махна с ръка, обгръщайки с жеста си „Хофгартен“.

— Проучвали сте ме — отвърна полковник Суза. — Трябва да ви предупредя, о senhor, че подобно занимание не е от най-здравословните.

— Скъпи ми полковник, просто полагам основата за предложението, за което споменах. И не се бойте — то е не толкова бизнес, колкото професионално предложение.

Думите му бяха посрещнати с мълчание. Пендъргаст остави тишината да се проточи цяла минута, след което продължи:

— Имате едно качество, което изглежда едва ли не уникално в тази част на света. Неподатлив сте на корупция. Не само че отказвате подкупи, но и не допускате онези около вас да приемат подкупи. Може би това е още една причина да се озовете в Алсдорф, нали?

Полковник Суза извади пуретата от устата си и я смачка в пепелника.

— Прекалихте с гостоприемството ми, приятелю. А сега ви съветвам да се омитате, преди да съм наредил на хората ми да ви ескортират извън града.

В отговор Пендъргаст бръкна в джоба на сакото си, извади картата си на агент на ФБР и я постави на масата. Полковникът я разучи внимателно, след което отново погледна Пендъргаст.

— Намирате се извън юрисдикцията си.

— Боя се, че съм много далеч от нея.

— Какво искате?

— Съдействието ви. В едно начинание, което при успех може да се окаже от огромна полза и за двама ни.

Полковникът се облегна назад и запали нова пурета.

— Слушам ви.

— Вие имате проблем. Аз също имам проблем. Нека поговорим първо за вашия. — Пендъргаст леко се наведе напред. — През последните месеци Алсдорф е в смут поради серия неразкрити убийства. При това доста неприятни убийства, ако се съди по информацията, която спестявате на широката публика.

За да прикрие изненадата си, полковник Суза извади пуретата от устата си, огледа я и отново я захапа.

— О, запознах се с файловете ви — обясни Пендъргаст. — Както вече ви казах, португалският ми е доста слаб, но напълно достатъчен, за да си съставя добра картина. Фактът е, че през последната половин година в и около Алсдорф са извършени най-малко осем жестоки убийства, но въпреки това в местните вестници няма никакви материали за тях.

Полковникът облиза устни.

— Туризмът е основният ни поминък. Подобни истории биха се отразили… зле на занаята.

— Особено ако се разчуе за начина, по който са извършени престъпленията. Някои от убийствата изглеждат уникално садистични. Други пък са извършени колкото се може по-бързо — най-често с прерязване на югуларната вена. Видях фотографиите.

Полковникът се намръщи, но не каза нищо.

— И тук е моментът, който ми е най-трудно да разбера. Извършени са куп убийства, но, доколкото мога да преценя, гражданската полиция не е предприела почти нищо.

Полковникът се намръщи още повече.

— Не им се занимава. Алсдорф е бедно градче. Под интересите им е. Всички жертви са campones. Селяци. Надничари от планините. Безпарични скитници.

Пендъргаст кимна.

— И затова сте оставен с военната полиция да разрешавате случаите, без да имате необходимите ресурси, като в същото време се опитвате да пазите нещата в тайна от туристите и местните жители. Както казах, това е проблем.

Дойде една сервитьорка, смени празната халба на полковника с пълна и попита Пендъргаст какво ще поръча.

— Същото, което пие и полковникът — каза той на португалски, след което премина отново на английски. — Позволете да ви попитам нещо. Когато лежите буден нощем и мислите за случая, за това кои биха могли да са убийците, накъде се насочват подозренията ви?