Линкольн Чайлд - Хладнокръвно отмъщение

Кори прочете статията втори път, по-бавно. Бетъртън. Това беше ужасно. Не изглеждаше лош човек – само много объркан. В момента съжаляваше за начина, по който го беше разкарала.

Но това брутално убийство не можеше да е случайно съвпадение. Беше напипал нещо – операция по прехвърляне на наркотици, бе казал той – макар и гледната му точка за Пендъргаст да беше съвсем погрешна. Какъв беше адресът на къщата, за която й бе казал? Тя се концентрира, обхваната от внезапна паника, че няма да може да си спомни, когато изведнъж се сети: Ийст Енд авеню № 428.

Остави таблоида замислено. Пендъргаст. По какъв точно начин беше забъркан? Знаеше ли той за Бетъртън? Наистина ли работеше сам, без подкрепление? Наистина ли беше вдигнал във въздуха онзи бар?

Беше обещала да не се меси. Но пък ако провереше – ако само провереше, – дори Пендъргаст не би могъл да я обвини, че се „меси“.

Специален агент Пендъргаст чакаше в една кола под наем на кръговото движение над яхтклуба на Седемдесет и девета улица в Манхатънския Горен Уест сайд, изучавайки през бинокъла закотвените яхти на няколкостотин метра от брега. Това беше най-голямата яхта в яхтклуба, лъскава и добре обзаведена. Когато следобедният вятър промени посоката си, яхтата се завъртя на вързалото си, разкривайки името и хейлинг порта, изписани с боя на кърмата.

Фергелтунг

Оркид Айлънд, Флорида

Студен порив на вятъра нахлу откъм водата, разклати колата и вдигна бели вълни по широката Хъдсън.

В този момент мобилният телефон, оставен на пасажерската седалка, започна да звъни. Пендъргаст свали бинокъла, за да отговори.

— Да?

— Това моят най-главен таен агент ли е? – долетя шептящият глас от другата страна на линията.

— Мим – каза Пендъргаст. – Как мина?

— Намери яхтата, нали?

— В момента я гледам.

В слушалката се разнесе доволен, дрезгав кикот.

— Идеално. Идеално. Смяташ ли, че имаме… ъ-ъ-ъ… незаконен участник?

— Всъщност, да, Мим – благодарение на теб.

— „Фергелтунг“ на немски означава „отмъщение“ Това е по-скоро предизвикателство. Пак напомням, че онази спяща мрежа от писита [33] РС (англ.), персонален компютър. – Б.пр. , която бях създал из цял Кливланд, до голяма степен бездействаше в последно време. Крайно време беше да я накарам да направи нещо полезно.

— Предпочитам да не знам подробностите. Но имаш моите благодарности.

— Радвам се, че успях да помогна и този път. Отпусни се, земляк. – Чу се изщракване и линията прекъсна.

Пендъргаст пусна телефона в джоба си и подкара колата напред, насочвайки се към входа на яхтклуба и към портата, която водеше към главния кей. Един мъж в безупречно изгладена униформа – бивше ченге, без съмнение – надникна от охранителния пункт.

— Да ви помота?

— Дойдох да се срещна с господин Лоуи, генералния управител.

— А вие сте…?

Пендъргаст извади значката си и я обърна за момент към него.

— Специален агент Пендъргаст.

— Имате ли уговорка?

— Не.

— А това се отнася до…?

Пендъргаст просто го гледаше. След това се усмихна.

— Проблем ли ще е? Защото ако има проблем, бих искал да знам сега.

Мъжът примига.

— Един момент. – Той се върна в будката и заговори по телефона. След малко отвори портата. – Можете да влезете и да паркирате. Господин Лоуи ще излезе след няколко минути.

Изминаха повече от няколко минута. Най-накрая един висок мъж в добра физическа форма, с вид на моряк излезе от главната сграда на яхтклуба и тръгна към него важно.

— Виж ти, виж ти. ФБР? – Мъжът протегна ръка с приятелска усмивка, а сините му очи блестяха. – Какво мога да направя за вас?

Пендъргаст кимна към яхтата.

— Интересува ме тази яхта.

Мъжът помълча малко, след това попита:

— Каква е причината за интереса ви? – Той продължи да се усмихва сърдечно.

— Служебна – усмихна се в отговор Пендъргаст.

— Служебна. Гледай ти, това е интересно – каза мъжът. – Защото аз току-що се обадих в нюйоркския офис на ФБР и ги попитах дали специален агент Пендърграст работи по случай, който засяга яхтклуба…

— Пендъргаст.

— Извинете ме. Пендъргаст. Отговориха, че временно отсъствате и ме увериха, че в момента не се занимавате активно с никакъв случаи. Така че човек трябва да допусне, че работите на две места и размахвате значката си под фалшив претекст. Което сигурно е против правилата във ФБР. Прав ли съм?

Усмивката на Пендъргаст не помръкна.