Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

— Градът на ангелите – кимна Пендъргаст.

Фабио се усмихна.

— Точно така, друже. Тогава беше различно място. Той уби тук човек – самотник, и открадна дома и самоличността му. Превърна се в бразилски гражданин на име Адлер, на двайсет и една, и с лекота се вписа в живота на фавелата.

— Да, типично за Олбън.

За миг очите на Фабио блеснаха.

— Не го съдете, драги, докато не чуете историята му. Особено ако не сте живели на място като това. – И той направи жест, с който сякаш обхващаше цялото гето. – Зае се с внос-износ, което му осигуряваше повод да пътува по света.

Мъжът отвинти капачката на бирената бутилка и отпи глътка.

— По това време Градът на ангелите се управляваше от гангстер, известен като О Пуньо – Юмрука, и неговата шайка. Беше получил прякора си заради твърде бруталния и интимен начин, по който убиваше своите врагове. Олбън-Адлер не беше впечатлен от Юмрука и неговата банда. Техният неорганизиран начин за вършене на работа беше пълна противоположност на възпитаното у него чувство за ред. Възпитано едва ли не от самото му раждане, нали, господине? – И той се усмихна многозначително на Пендъргаст. – Адлер се забавляваше да обмисля колко много по-добре би управлявал фавелата, макар да имаше много по-належащи неща наум. Тогава всичко се промени.

Фабио замълча. Пендъргаст почувства, че мъжът го чака да каже нещо.

— Изглежда знаете много за моя син – отбеляза той.

— Той беше мой... приятел.

Пендъргаст запази безизразно лице, когато чу това.

— Олбън срещна едно момиче – дъщеря на норвежки дипломат. Казваше се Даника Егланд, но беше известна на всички като Ангела на фавелата.

— Ангела на фавелата – повтори Пендъргаст.

— Спечели си прякора със смелото влизане тук, за да раздава лекарства, пари и храна и да пропагандира образование и независимост сред потиснатите. Разбира се, водачите на фавелата й нямаха доверие. Обаче трябваше да се примирят заради нейната огромна популярност сред обитателите и нейния баща дипломат. Даника направи силно впечатление на Адлер. Тя притежаваше самоувереност, смелост и красота, която беше много... много... – Накрая Фабио размаха ръце пред лицето на Пендъргаст.

— Нордическа – помогна му той.

— Това е думата. По това време обаче, както вече казах, Адлер беше зает с други неща. Прекарваше много време в проучване.

— Проучване на какво?

— Не знам. Обаче документите, които четеше, бяха стари. Научни, химически формули. След това замина за Америка.

— Кога беше това? – попита агентът.

— Миналата година.

— Защо замина?

За първи път увереният поглед на Фабио помръкна.

— Не ви се говори за това. Казахте, че Олбън имал планове. Тези планове са били за мен. Отмъщение, нали?

Фабио не отговори.

— Вече няма смисъл да го отричате. Той е планирал да ме убие.

— Господине, не знам подробностите. Но, да, зная, че имаше нещо общо с това... може би не просто да ви убие, а нещо по-лошо. Но той не обичаше да разкрива картите си.

В тишината, която настъпи, се чу металическо щракане. Един от охраната си играеше със своя автомат.

Фабио заговори отново:

— Когато Адлер се върна, беше различен. Сякаш някакво бреме беше паднало от плещите му и той насочи вниманието си към две неща: да стане водач на фавелата и Даника Егланд. Тя беше по-голяма от него – на двайсет и пет. Той й се възхищаваше и беше привлечен от нея, а тя от него. – Фабио сви рамене. – Кой може да каже как се случват тези неща? Един ден двамата осъзнаха, че са влюбени.

Когато чу последната дума, Пендъргаст издиша шумно през носа си и това прозвуча като насмешка.

— Бащата на момичето знаеше за нейната работа в гетото и не я одобряваше. Страхуваше се за живота й. Тя скри любовната си връзка от семейството. Първо не искаше да се премести при Адлер, но прекарваше много нощи с него далеч от голямата къща на баща си в затворен комплекс. По това време Адлер научи, че Даника е бременна.

— Бременна – повтори Пендъргаст тихо.

— Ожениха се тайно. Адлер си беше втълпил, че трябва да поеме управлението на фавелата. Вярваше, че под негово ръководство тя може да се превърне в нещо различно от дезорганизираното гето, което беше. Смяташе, че може да я преобрази в нещо стройно, организирано и резултатно.

— Изобщо не съм изненадан – кимна Пендъргаст. – Фавелата е идеалното място, където да организира и стартира своя план за господство. Заместител на онова, което беше разрушено в Нова Годой. Държава в държавата начело с него като водач.