Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Сега върху листа имаше три малки купчинки. Пендъргаст грижливо ги смеси и загреба праха с лъжицата. От тоалетната чанта извади запалка, намести я под лъжицата и запали. Под въздействието на топлината прахът започна да потъмнява, да се пени и втечнява.

Пендъргаст пусна запалката на бюрото и хвана лъжицата с две ръце, защото още един болезнен спазъм разтърси тялото му. Изчака минутка, оставяйки токсичната смес да изстине. После натопи върха на иглата и напълни спринцовката.

Остави лъжицата да падне на бюрото с лек звън; най-трудната част беше свършила. Сега бръкна за последен път в тоалетната чантичка и извади парче ластик. Вдигна ръкава на ризата си и върза парчето гума на бицепса, сви ръка в юмрук и го стегна със зъби.

В сгъвката на лакътя се показа вена.

Задържайки края на гумата внимателно със зъби, вдигна спринцовката със свободната си ръка. Разпределяйки движенията си между спазмите, които разтърсваха крайниците му, вкара върха на иглата във вената. Почака малко и отвори уста, за да освободи ластика. Бавно и предпазливо избута буталото до долу.

Остави очите си да се затворят, спринцовката да стърчи от ръката и замря на мястото си няколко минути. После отново отвори очи, извади спринцовката и я остави настрана. Пое си предпазливо дъх като човек, който опитва температурата на водата.

Болката беше изчезнала, спазмите – също. Чувстваше се слаб и дезориентиран, но можеше да функционира.

Унесен като човек, току-що станал от сън, се изправи. Със затруднения си сложи кобура и накрая облече сакото. Извади значката от ФБР и служебната карта от джобовете си и ги заключи в стенния сейф, оставяйки у себе си само паспорта и портфейла. Огледа се за последен път и излезе от апартамента.

Входът на Града на ангелите се намираше на тясно отклонение от улица в Северната зона на Рио. На пръв поглед фавелата по-надолу по улицата не изглеждаше твърде различна от съседния район Тижука. Състоеше се от сивкави бетонни кутии, високи три-четири етажа, струпани нагъсто в лабиринт от улички – почти средновековни в своите извивки и преплитания. Най-близките сгради бяха сиви, но по-нататък цветовете се променяха в зелено и червено-кафяво, докато гетото се катереше по стръмните склонове, простиращи се в северна посока, следвайки хилядите облачета пушек, които се вдигаха от готварските огньове и се рееха почти прозрачни под горещото слънце. Едва когато Пендъргаст забеляза двамата младежи, облегнати на празни бензинови варели, по шорти и джапанки, с преметнати на голите рамене автомати – постове, които проверяваха всички влизащи и излизащи – осъзна, че се намира на входа на една съвсем различна част от Рио де Жанейро.

Той се спря в пасажа, полюшвайки се едва забележимо. Лекарствата, които беше взел, повишиха издръжливостта му, но помрачаваха съзнанието му и забавяха рефлексите му. В неговото състояние щеше да е прекалено рисковано да опитва някаква маскировка. Пендъргаст знаеше само няколко думи на португалски и във всеки случай никога не би успял да се справи с жаргона – различен във всяка от фавелите. Ако наркотърговците и техните пазачи в Града на ангелите го сметнеха за ченге под прикритие, щяха да го убият веднага. Единствената възможност беше да няма никаква маскировка и да се набие на очи като глава на кол.

Той се приближи към младежите, които го наблюдаваха, без да помръдват, с присвити очи. Над главите им електрическите жици и тези на кабеларките пресичаха и кръстосваха улицата безброй пъти, хвърляйки я в постоянен полумрак, провиснали под собствената си тежест, подобни на заплашителен облак. В зловонната улица беше горещо като в пещ. Въздухът вонеше на отпадъци, кучешки изпражнения и парлив дим. Докато се приближаваше, младежите, без да се изправят от местата си, плъзнаха автоматите от раменете в ръцете си. Пендъргаст не направи опит да мине покрай тях, а се насочи към по-големия от двамата.

Момчето – сигурно не беше на повече от шестнайсет – огледа агента от главата до петите с любопитство, враждебност и презрение. Със своя черен костюм, бяла риза и копринена вратовръзка Пендъргаст приличаше на пришълец от друга планета в знойната жега.

— Къде отиваш, гринго? — попита момчето със заплашителен тон. Докато го правеше, другият младеж – по-малък и с бръсната глава – се изправи и небрежно насочи автомата към Пендъргаст.

— Моят син – отговори Пендъргаст.

Младежът се изкиска и размени поглед със своя другар. Без съмнение това беше нещо обичайно: баща да търси своя опак син. Младежът с бръснатата глава май беше привърженик на идеята Пендъргаст да бъде застрелян без допълнителни въпроси, но по-ниският, който, изглежда, беше началникът, отхвърли това хрумване. С цевта на автомата покани Пендъргаст да вдигне ръце. Агентът се подчини и гологлавият го претърси. Взе паспорта му, после портфейла. Малката сума пари в него беше взета и веднага поделена. Когато пазачът намери пистолета му, започна караница. По-ниският грабна .45-калибровото оръжие от гологлавия и започна да го размахва пред лицето на Пендъргаст, бълвайки ядни въпроси на португалски.