Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Лицето на Слейд бавно се разтегна в усмивка. Това беше задача точно по негов вкус. Стана от мястото си, без да каже нещо, и излезе от кабинета.

Англър отново се облегна удобно, пъхна ръце зад главата си и се вторачи в тавана. Прехвърли наум цялото си досегашно вземане-даване с Пендъргаст: първата им среща тук в този кабинет, когато агентът прояви забележително нежелание за съдействие; аутопсията, по-късната среща в склада за доказателства, когато Пендъргаст перверзно не прояви никакъв или много малък интерес към разкриването на убиеца на сина си; и днес отново в този кабинет, когато внезапно се беше преобразил в олицетворение на прямотата. На Англър тази рязка промяна приличаше на често срещаната тема в много от гръцките митове, които познаваше толкова добре: предателството. Атрей и Тиест, Агамемнон и Клитемнестра. Сега, докато гледаше тавана, осъзна, че докато през изминалите седмици беше изпитвал съмнение и раздразнение към Пендъргаст, през това време у него бавно се бе развивало друго чувство към него: черна подозрителност.

В сиво-кафява стая на последния етаж на американското консулство в Рио де Жанейро специалният агент Пендъргаст нервно крачеше насам-натам. Помещението беше малко и спартански обзаведено: бюро и няколко стола плюс задължителните снимки на президента, неговото вице и държавния секретар, спретнато подредени на една от стените. Климатикът хриптеше и потракваше, вграден в един от прозорците. Полетът от Ню Йорк и предхождащото го бързане да уреди всичко, което беше нужно, за да го осъществи, го бяха уморили. Затова от време на време спираше, подпираше се на облегалката на някой от столовете и си поемаше няколко пъти дълбоко дъх. След това продължаваше обиколките, като от време на време хвърляше поглед през единствения прозорец на стаята, който гледаше към хълм, покрит с безброй паянтови постройки. Покривите на почти всички бяха в едно и също бежово, но стените сияеха ярко в различни цветове на утринното слънце. Отвъд се простираха проблясващите вълни на залива Гуанабара, малко по-натам стърчеше Захарната глава.

Вратата се отвори и в стаята влязоха двама души. Първия разпозна като агент на ЦРУ от Сектор Y, облечен в ненабиващ се на очи сив костюм. Придружаваше го по-нисък, набит мъж с униформа, по която се виждаха множество еполети, значки и медали.

Агентът от ЦРУ не показа, че с Пендъргаст вече са се срещали. Той се запъти към него с протегната ръка.

— Аз съм Чарлз Смит, помощник на генералния консул, а това е полковник Азеведо от АБИН – Бразилската разузнавателна агенция.

Пендъргаст се здрависа и с двамата, след което всички седнаха. Пендъргаст не беше казал нищо за своите документи – очевидно нямаше нужда от препоръки. Забеляза как Смит хвърля око на компютърния екран, сякаш не беше много на ти с машината, и се запита от колко време човекът изпълнява тази задача под прикритие.

— Тъй като донякъде познавам вашето положение – продължи Смит, – помолих полковник Азеведо да се постави на наше разположение, с което той най-любезно се съгласи.

Пендъргаст кимна в знака на благодарност.

— Тук съм във връзка с операция „Горски пожар“.

— Разбира се – потвърди Смит. – Може би ще въведете полковник Азеведо в подробностите?

Пендъргаст се обърна към полковника:

— Целта на операция „Горски пожар“ беше с помощта на чуждестранни и домашни сили да се следи за появата на лице, което представлява интерес за Ленгли и за мен лично и което изчезна преди осемнайсет месеца в бразилската джунгла.

Азеведо кимна.

— Преди две седмици трупът на същото лице се озова пред входната ми врата в Ню Йорк. С това ми беше предадено послание. Тук съм, за да открия кой е изпратил посланието, защо е било изпратено и какво означава.

Азеведо изглеждаше изненадан, докато за Смит това не беше ново.

— Този човек е взел полет от Рио до Ню Йорк с фалшив паспорт, издаден от Бразилия на четвърти юни – продължи Пендъргаст. – Използвал е името Топенъс Ландбърг. Полковник, чували ли сте това име?

Мъжът даде знак, че не е.

— Трябва да проследя движенията му тук през последната година и половина. – Пендъргаст потърка с ръка челото си. – В издирването на това лице бяха инвестирани много човекочасове и секретни технологии. Въпреки това операция „Горски пожар“ не може да се похвали с никакви попадения. Нито едно. Как е възможно това? Как този човек е успял да се укрива тук, в Бразилия, и то в продължение на осемнайсет месеца или поне за времето, през което е бил тук?