Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Докато тя разказваше, Пендъргаст остави чашата и започна да крачи напред-назад из салона.

— Много добре съзнавам злото, сторено от моя прародител.

— Има още нещо. Еликсирът е приеман под формата на пàри. Не са го взимали във вид на хапчета или капки. Трябвало е да се инхалира.

Пендъргаст продължаваше да крачи насам-натам.

— Сигурно можеш да си представиш какво значи това – заключи Констънс.

Пендъргаст отхвърли думите й с махване на ръка.

— За бога, Алойшъс, бил си отровен с този еликсир. И не само това, а очевидно с много концентрирана доза!

— Констънс, ставаш параноична.

— Започна ли да подушваш лилии?

— Има ги навсякъде.

— След вчерашната ни среща помолих Марго да направи едно допълнително проучване. Тя откри, че някой – без съмнение под фалшива самоличност – е правил проучвания за еликсира на Езекия в Нюйоркската обществена библиотека и Нюйоркското историческо общество.

Пендъргаст спря. Седна на креслото и взе чашата си. Облегна се и отпи бърза глътка, преди да я остави на масата.

— Прости откровеността ми, но някой си е отмъстил на теб заради прегрешенията на твоя прародител.

Пендъргаст сякаш не я чуваше. Той гаврътна остатъка от абсента и започна да си приготвя нова доза.

— Трябва ти помощ сега или ще свършиш като човека в Калифорния.

- Няма кой да ми помогне – каза Пендъргаст с неочаквана ярост, – ако не си помогна сам. И ще ти бъда благодарен, ако не се бъркаш в проучванията ми.

Констънс стана от столчето за пиано и пристъпи към него.

— Скъпи, Алойшъс, не много отдавна в тази стая ти ме нарече свой оракул. Позволи ми да играя тази роля. Разболяваш се. Вижда се с просто око. Ние можем да ти помогнем. Самозаблудата би била фатална.

— Самозаблуда? – Пендъргаст изригна див смях. – Няма никаква самозаблуда! Аз всъщност осъзнавам състоянието си. Нима мислиш, че не направих дори невъзможното в опит да оправя нещата? – Той сграбчи купчината листа и ги запрати в ъгъла на салона. – Щом моят прародител Езекия, чиято жена е умряла от неговия еликсир, не е успял да намери лек... как бих могъл аз да го направя? Обаче онова, което не мога да търпя, е твоята намеса. Вярно е, че те нарекох свой оракул. Но сега се превръщаш в мое бреме. Ти си жена с идея фикс, което показа толкова драматично, когато хвърли последния си любовник във вулкана Стромболи.

В Констънс настъпи промяна. Тялото й се скова. Пръстите й се свиха. Виолетовите й очи хвърляха искри. Въздухът около нея сякаш потъмня. Промяната беше толкова внезапна и с толкова скрита заплаха, че Пендъргаст, който тъкмо вдигаше чашата за още една глътка, се смая и ръката му неволно трепна, раз— плисквайки питието по дланта.

— Ако някой друг ми беше казал това, нямаше да доживее края на нощта – му каза тя с тих глас. След това се завъртя на токове и излезе от музикалния салон.

— Господин лейтенант, търсят ви.

Питър Англър вдигна очи от купчината разпечатки, които лежаха на бюрото му, и погледна въпросително своя помощник сержант Слейд, който стоеше на прага.

— Кой?

— Блудният син – отговори Слейд с тънка усмивка, докато отстъпваше назад. Миг по-късно слабото аскетично тяло на специален агент Пендъргаст се появи в рамката на вратата.

Англър се справи добре в усилието си да скрие своята изненада. Без да каже нищо, покани Пендъргаст с жест да седне. Долови, че днес агентът изглежда различно; не беше съвсем сигурен на какво се дължи, но си помисли, че причината е в очите, които изглеждаха необичайно ярки на фона на едно обикновено бледо лице.

Той се облегна удобно, откъсвайки се от разпечатките. Достатъчно беше ухажвал агента, сега щеше да го остави да заговори пръв.

— Лейтенанте, исках да ви поздравя за вашето вдъхновено откритие – започна Пендъргаст. – Никога не би ми хрумнало да търся анаграма на името на моя син в списъците на пътниците от Бразилия. Типично за Олбън, да превърне и това в игра.

Разбира се, че не би ти хрумнало , помисли си Англър. Главата на Пендъргаст не работеше по този начин. Той се запита лениво дали пък Олбън не е бил по-интелигентен от баща си.

— Обхвана ме любопитство – продължи Пендъргаст – кога точно е кацнал Олбън в Ню Йорк?

— Четвърти юни – отговори Англър. – С полет на „Еър Бразил“ от Рио.

— Четвърти юни – повтори Пендъргаст сякаш на себе си. – Седмица преди да бъде убит. – Погледна към Англър. – Разбира се, след като открихте анаграмата, проверихте и по-раншни списъци?