Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Д’Агоста си пое дълбоко дъх.

— Би ли ми казал какво се случи току-що?

— Какво имаш предвид?

— Всички тези шантави въпроси. За цветя – лилии. Откъде знаеше, че ще реагира по този начин?

Пендъргаст спря да набира и отпусна телефона.

— Беше информирано предположение.

— Да, но как ?

Мина известно време преди запитаният да отговори. Когато отговори, беше с доста приглушен глас.

— Защото, драги Винсънт, нашият затворник не е единственият, който напоследък започна да подушва цветя.

Пендъргаст се вмъкна в музикалния салон на къщата на „Ривърсайд Драйв“ толкова внезапно, че удивената Констънс спря да музицира на клавесина. Тя прекъсна свиренето, за да може да го гледа, докато той отиде до шкафа и стовари върху него голяма купчина документи, взе една тумбеста чаша, сипа си щедра доза абсент, върху отвора на продупчената лъжица сложи бучка захар и сипа малко ледена вода от гарафата върху захарта. После взе документите и се насочи право към едно от кожените кресла.

— Не спирай заради мен – кратко каза Пендъргаст.

Изненадана от този рязък тон, Констънс поде отново сонатата от Скарлати [23] Джузепе Скарлати - италиански бароков композитор. - Б. пр. . Макар да го виждаше само с ъгълчето на окото си, усещаше, че нещо не е наред. Той отпи голяма глътка от абсента и трясна чашата върху плота. После повтори глътката и почти преполови питието. Единият му крак почукваше неравномерно по персийския килим в такт с музиката. Прелистваше листовете, които изглеждаха като сбирка от стари научни трактати, медицински списания и по-нови изрезки – преди да ги бутне настрана. При третата глътка от абсента Констънс спря да свири – композицията беше дяволски трудна и изискваше пълно съсредоточаване – и се обърна към него.

— Предполагам, че пътуването до Индио е било разочароващо – подхвърли тя.

Пендъргаст, който сега се беше вторачил в един от рамкираните ръкописи, кимна, без да я поглежда.

— Мъжът не проговори?

— Напротив, беше твърде многословен.

Констънс приглади предницата на полата си.

— И?

— Само безсмислици.

— И какво точно каза?

— Както вече казах – безсмислици.

Констънс скръсти ръце.

— Бих искала да знам какво точно е казал.

Пендъргаст се обърна към нея присвил светлите си очи.

— Тази вечер си много настоятелна.

Констънс чакаше.

— Мъжът говореше за цветя.

— Да не би случайно да е ставало думи за лилии?

След малко колебание:

— Да. Както вече казах, това са безсмислени глупости.

Констънс отново запази мълчание. Двамата останаха така няколко минути. Пендъргаст продължаваше да си играе с чашата, изпразни я, стана, отиде при помощната масичка и отново протегна ръка за бутилката абсент.

— Алойшъс – започна тя, – мъжът може да е говорил глупости, но те не са безсмислени.

Пендъргаст продължи да си приготвя второ питие, без да й обръща внимание.

— Има нещо, за което трябва да поговорим – става дума за нещо, изискващо дискретност.

— Добре, давай – отговори Пендъргаст, наливайки абсента в долната част на тумбестата чаша, преди да сложи отгоре пробитата лъжица.

— Къде е захарта? – измърмори той под нос.

— Проучвам фамилната ти история. По време на вчерашната среща в оръжейната стана дума за доктор Евънс Паджет. Чувал ли си това име?

Пендъргаст сложи бучката върху лъжицата и започна да излива върху нея ледената вода.

— Не си падам по драмите. Карай направо.

— Съпругата на доктор Паджет е била отровена от еликсира на твоя прапрапрадядо. Мъжът в затвора край Индио страда от същите симптоми като жената на Паджет, както и всички останали, които са взимали лека на Езекия.

Пендъргаст стисна чашата и отпи дълга глътка.

— Човекът, който, изглежда, е убил музейния техник от „Остеологията“ и те нападна, е откраднал бедрената кост на съпругата на Паджет. Защо? Може би защото работи за някого, който се опитва да реконструира еликсира, а в костта със сигурност има утайки.

— Не се ли разлагат?

— Не. Проучванията ми за еликсира са изчерпателни. Всички жертви говорят, че първо са усещали мирис на лилии – това е било част от търговската реклама на еликсира. Когато започват да го пият, миризмата е мимолетна, съпроводена с веселост и психическа приповдигнатост. С времето ставала постоянна и по-тежка. След допълнителни дози от еликсира миризмата вече била непоносима, сякаш е започнало гниене. Жертвата ставала раздразнителна, неспокойна, страдала от безсъние. Психическата приповдигнатост била изместена от тревога и маниакално поведение с периоди на внезапно равнодушие. На този етап допълнителните дози еликсир били безполезни. Всъщност те допринасяли единствено за увеличаване страданията на жертвата. Неконтролируемите пристъпи на ярост ставали обичайно явление, изпъстрени с периоди на летаргия. След това започвали болките: главоболие и ставни болки, до степен, че всяко движение било съпроводено с мъчителни страдания. Накрая... – Констънс се поколеба. – Накрая смъртта се явявала като избавление.