Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Мнозина наричаха Солтън море, но то определено си беше вътрешно езеро, възникнало случайно след произшествие със зле замислена мрежа от напоителни канали, разрушени от силни дъждове, които карат водите на река Колорадо да се излеят в долината Солтън, заливайки едноименния град. Така се създава езеро, което покрива площ от почти 640 квадратни километра. Известно време районът се запазва плодороден и по крайбрежието възникват ваканционни селища. Обаче със спадането си водата става все по-солена и селищата остават буквално на сухо. Летовниците престават да идват и курортите фалират. Сега районът със своите пусти хълмове и покрити със сол брегове, заобиколен от паркинги за потрошени каравани и изоставени курорти от 50-те години на XX век, приличаше на свят след ядрен Армагедон. Земята беше обезлюдена, превърнала се в скелет, изпържена до бяло – брутален пейзаж, където нямаше живот, като се изключат хилядите птици.

Мястото се стори много привлекателно на Пендъргаст.

Той прибра мощния бинокъл и се върна при колата си – перлен „Кадилак Девил“от 1998 година. Качи се обратно на шосе 86 и следвайки пътя покрай западния бряг на езерото, започна да се изкачва към Импириъл Вали. По време на пътуването спираше при крайпътните сергии и антикварните магазини с тъжен вид, където прекарваше известно време в разглеждане на стоката. Питаше и за колекционерски предмети като заложени индиански бижута, раздаваше визитки и от време на време купуваше по нещо.

Около обед насочи кадилака по един неотбелязан на картата черен път, кара няколко километра и спря в подножието на възвишенията Скерит – поредица голи хребети и върхове, оглозгани до кокал от ерозията и напълно лишени от живот. Взе бинокъла от пътническата седалка и започна да се изкачва по най-близкото възвишение. Когато наближи върха, забави крачки. Прислони се зад една голяма скала, сложи бинокъла пред очите си и предпазливо надникна над ръба й.

На изток полите на планината се спускаха до пустинята и може би дори до пустите брегове на езерото Солтън, което лежеше на около километър и половина по-нататък. Вихрушки пълзяха по солените плоски повърхности, повдигайки циклони от прах.

Под него, на половината разстояние между хълмовете и брега, от равната пустиня се издигаше странна постройка – съсипана от капризите на времето и порутена. Представляваше конструкция от бетон и дърво, някога боядисани в ярки цветове, но сега избелели почти до бяло, осеяна с фронтони, минарета и пагоди, подобно на някакъв фантастичен мелез между китайски храм и увеселителен парк. Това беше някогашното солтънско „Фонтебло“. Преди шейсет години бе най-пищни— ят комплекс край езерото Солтън, известен като Южен Лас Вегас, посещаван от филмови звезди и гангстери. Един от филмите на Елвис е заснет по неговите плажове и широки веранди. „Глутницата плъхове“ [15] Rat Pack- група от актьори с лидер Хъмфри Богарт. - Б. пр. беше пяла в неговите салони, а хора като Франк Костело [16] Американски гангстер. - Б. пр. и Мо Далиц [17] Американски гангстер, собственик на казино в Лас Вегас и филантроп. - Б. пр. бяха сключвали сделки в задните стаички. Обаче един ден водите на езерото се отдръпнали от елегантните кейове на летовището, нарастващото съдържание на сол убило рибата, която водата изхвърлила по бреговете на вонящи разлагащи се купчини. Затова комплексът бе изоставен на слънцето, ветровете и мигриращите птици.

Пендъргаст разгледа старата сграда внимателно и подробно. Времето беше изжулило боята от дъските и повечето прозорци зееха като черни отвори. На няколко места огромният покрив се беше продънил, оставяйки зеещи дупки. Тук-там някои от претрупаните балкони се бяха килнали на една страна, отслабени от годините без поддръжка. Нямаше следи от скорошна дейност. „Фонтебло“ беше недокоснат, спокоен, откъснат – не представляваше интерес дори за бандите подрастващи и художниците на графити.

Пендъргаст насочи бинокъла си половин километър на север, извън комплекса. Тук древни жлебови релси водеха към черен отвор в страната на хълма. Неравната му паст беше запушена със стара дървена врата. Това беше входът за кариерата „Златният паяк“ – мястото, където парчето тюркоаз, намерено в храносмилателната система на Олбън, е било изкопано. Пендъргаст огледа входа крайно внимателно. За разлика от „Фонтебло“ кариерата за тюркоази показваше очевидни следи от скорошна дейност. Виждаха се пресни следи от гуми нагоре по стария път, а пред самата кариера земята беше разровена, натрошена и откриваше поглед към един нюанс по-светла сол. Бяха положили усилия да премахнат следите от гуми и стъпки, обаче от наблюдателния пост на върха на хълма още се виждаха фантомните им очертания.