Линкольн Чайлд - Скръбният лабиринт

Това не беше нито случайност, нито съвпадение. Олбън беше убит, а тюркоазът напъхан в тялото му по една-единствена причина: да подмами Пендъргаст в това забравено от Бога място. А причината беше забулена в дълбока тайна.

Пендъргаст беше позволил да бъде подмамен, но нямаше да позволи да бъде изненадан. Най-накрая насочи бинокъла още по на север, за да огледа околностите. Само на три километра и половина от „Фонтебло“, върху едно малко възвишение се виждаше мрежата от улици, счупените улични лампи и изоставените къщи на онова, което някога е било град. Пендъргаст го проучи внимателно. След това прекара още един час в изучаване на околността на север и юг, търсейки нещо друго, което би могло да говори за скорошна деятелност.

Нямаше нищо.

Спусна се по хълма до колата си, качи се и подкара към зарязания град. Когато наближи, го посрещна голяма, избеляла от времето табела с „Добре дошъл в град Солтън Палмс“. Призрачната илюстрация под надписа, изглежда, представляваше жена по бикини, която кара водни ски, усмихвайки се и махайки на зрителя.

Когато Пендъргаст стигна предградията на един от разнебитените квартали, паркира и тръгна да се разхожда безцелно из Солтън Палмс. Каубойските му ботуши тропаха по напукания асфалт на улиците, вдигайки облачета бял като сняг прах. Някога Солтън Палмс е бил град със скромни летни къщи. Сега тези втори домове бяха в руини, избелели от ветровете, без врати, изгорели. Някои бяха срутени. Рухнал яхтклуб, наклонен под невъзможен ъгъл, избелял и изгнил, стоеше на стотици метри от сегашната брегова линия. Търкалящ се храст се бе закачил за солната кора, украсен със солни кристали като някаква огромна снежинка.

Пендъргаст бродеше бавно из бъркотията, оглеждаше ръждясалите останки от люлки в обезтревените задни дворове, старите барбекюта и напуканите детски басейни. В средата на улицата беше полегнала на една страна детска количка с педали от 50-те години. В сянката на една открита галерия лежеше скелетът на куче, инкрустиран със сол. Нашийникът още си беше на мястото. Единственият шум беше тихият вой на вятъра.

В южните покрайнини на Солтън Палмс, настрана от другите сгради, се издигаше импровизирана барака с покрив, покрит с асфалтова хартия – мрачна, оградена от сол, струпана набързо с парчета от изоставените къщи. До нея стоеше стар пикап, но в движение. Пендъргаст дълго и преценяващо огледа колибата. След това започна да се приближава към нея с леки, но големи крачки.

Като изключим камионетката, не се виждаха други следи на живот. Бараката, изглежда, нямаше ток или течаща вода. Пендъргаст отново огледа околността и почука по парчето гофрирана ламарина, което служеше за импровизирана врата. Когато нищо не се случи в отговор, той почука отново.

Вътре се чу едва доловим шум от движение.

— Махай се! – изкряска дрезгав глас.

— Извинявайте – каза Пендъргаст пред вратата, а старият му южняшки акцент беше сменен с лек носов тексаски изговор, – чудя се дали не би могъл да ми отделиш минутка от времето си?

Когато казаното не предизвика някакъв осезаем резултат, Пендъргаст извади визитка от гръдния джоб на ризата, на която пишеше:

Уилям У. Фийтърс

Търгува с колекционерски предмети,

индиански украшения, западни артефакти

и произведения в каубойски стил.

Специалист по препродажби в еВау.

Пъхна я под парчето гофрирана ламарина. За миг тя остана на мястото си, после изведнъж изчезна. След това дрезгавият глас се обади отново:

— Какво искаш?

— Надявах се, че може да имате неща за продан.

— В момента нямам нищо.

— Хората винаги казват така, защото не знаят какво имат, докато не им покажа. Плащам добре. Някога да сте гледали шоуто „Представяне на антики“?

Нямаше отговор.

— Сигурно сте намерили интересни неща тук, пречесали сте този стар град за колекционерски вещи. Може би ще мога да купя нещо от вас. Разбира се, ако това не ви интересува, ще ида сам да поогледам из старите къщи. Имам предвид, след като съм бил този път дотук.

В продължение на около минута – нищо. След това вратата се отвори със скърцане и в отвора се показа посивяло брадато лице, което се рееше като призрачен балон на фона на черния интериор отзад, изкривено от подозрения.

Пендъргаст веднага се възползва от ситуацията и прекрачи прага, докато същевременно ентусиазирано се здрависваше и промъкваше навътре с показна общителност. Заливаше мъжа с благодарности, без да му даде възможност да вметне и една дума.