Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Констънс, трябва да знаеш, че това криминално разследване е пълно с ирония повече от всяко друго. Имаме историка Маккул, който пристига тук с информация за скъпоценностите, но не и за мястото, където „Пембрук Касъл“ потъва. От друга страна, имаме братята Дънуди, които знаят точно къде се е разбил корабът, но нямат представа за съществуването на скъпоценните камъни. Когато двете страни се срещат – voila – престъплението е заченато. На братята е нужно време, за да разиграят фалшивата кражба на виното, което обяснява няколкото седмици, които минават след заминаването на историка. Те знаят, че има голяма вероятност Маккул да се върне и искат да са готови за това. Затова Дана Дънуди е отишъл да прегледа Тайбанеските символи. След убийството барманът Джо е в отлична позиция да разпространява слухове за символите, изрязани върху трупа на Маккул, и предположението, че са набъркани вещиците. Нещо, в което родените в Ексмут, които са израснали с подобни легенди, ентусиазирано ще повярват. Наистина чудесно пращане за зелен хайвер.

— Как научи за третия брат? Обяснението, което даде тази сутрин на Лейк, изглеждаше преднамерено неопределено.

— Така е. От проучванията ми стана ясно, че някой живее в тресавищата. Липсващата храна, пътеките, на които попаднах, миризмата на лагерен огън, усещането, че някой ме следи по време на експедициите ми из тресавищата, означаваха само едно. И сочеха Джо Дънуди като заподозрян. Валмото вълна от пуловера на Дана Дънуди и посещението му в Салемската библиотека, за да види символите, направиха участието на братята много по-вероятно. Обаче подозрението ми се превърна в сигурност след посещението при патолога. Убийството на Дана беше внезапно и неочаквано, извършено в пристъп на ярост – не като преднамереното убийство на Маккул. – Той се върна на мястото си на леглото до Констънс. – Докато Дънкан се е опитвал да замете следите си, изрязвайки символите върху трупа на брат си, както е сторил с историка, не е имал достатъчно кураж, затова и тези колебливи срезове.

Констънс отпи още една глътка вино. Воят на вятъра и трополенето на дъжда бяха приятни тук, в уютната стая с нейното сумрачно осветление и пукането на цепениците в камината. Чувстваше и топлината на тялото на Пендъргаст до своето.

Забеляза, че той я гледа. Този поглед въпросителен ли беше, или пълен с очакване?

— Да, Констънс каза той меко, – виждам, че имаш други въпроси за случая?

— Аз само… – започна тя едва след известно време, докато се опитваше да подреди разпилените си мисли. – Струва ми се, че нещо липсва. – Каза го повече, за да запълни все по-опасното мълчание, отколкото заради нещо друго.

— Какво имаш предвид?

— Тези трактати, които прочетох в Салемската библиотека. За „странстващото място“, за „черното поклонничество до южния бряг“. Доказахме, че вещиците не са измрели, както всички са си мислели, а са се преместили на юг.

— Без съмнение това е любопитна странична линия на събитията. – Пендъргаст отпи глътка вино, после допълни двете чаши и отново седна на леглото. Декантерът вече беше почти празен.

Констънс остави чашата си на масата.

— Къде са отишли и какво е станало с тях? Единственото място на юг от тресавищата, което ти откри, е Олдъм.

— Но Олдъм не е вещерско селище. Било е заселено от рибари и постепенно е запустяло. Трябва да уточня, че е станало преди около осемдесет години след урагана през 1938. Освен това не вещици са изрязали надписите върху труповете на Маккул и Дана Дънуди. Вече имаме признанията на истинския „гравьор“, който с всичко друго, но не и магьосник. Нали ти наскоро иронизираше всякаква възможна връзка с магьосничество в този случай? – Пендъргаст направи пауза. – Скъпа Констънс, не бива да приемаш тези неща твърде буквално. Знам за увлечението ти по странното и необикновеното. Четенето през всички тези години на outre [39] Странни (фр.). – Б.пр. книги в мазето на „Ривърсайд Драйв“ 891 не може да не е оказало своето влияние, но дори легендата да е вярна „юг“ може да означава какво ли не и къде ли не. Може да означава Глочестър и дори Бостън. А днес тези вещици – ако приемем, че са такива са само далечен спомен.

Констънс потъна в мълчание. Пендъргаст похлупи ръката й със своята.

— Повярвай ми – трябва да престанеш да мислиш за това. Още не ми се е случвало да работя по случай, в който всички нишки се свързват перфектно една с друга.

Констънс продължаваше да мълчи: в момента изобщо не го слушаше. Сърцето й започна да блъска, а гърдите да я стягат. Почувства тръпки по цялото си тяло. Ръката на Пендъргаст, която още лежеше върху нейната, сякаш я пареше. Бурята от чувства в нея сякаш щеше да я разкъса. Почти без да съзнава какво прави, измъкна ръка изпод неговата и я сложи върху нея. После бавно и преднамерено я вдигна от покривката на леглото и я сложи върху коляното си.