Линкольн Чайлд - Аленият бряг

Констънс се обърна отново към него. Малката група репортери, дошли, за да отразят събитията, си бяха тръгнали и в градската атмосфера се усещаше въздишка на облекчение. След вечеря Пендъргаст я бе поканил в стаята си, за да споделят бутилката „Шато От-Бракиланж“. Констънс беше раздвоена. От една страна се чувстваше поласкана, че е готов да сподели толкова скъпо вино с нея, но от друга, още помнеше въздействието, което и беше оказала чашката калвадос, когато беше за последен път в неговата стая. Не искаше отново да изгуби контрол.

— Сигурен ли си, че искаш да пиеш сега? – попита тя.

— Carpe diem [37] Улови мига (лат.). – Б.пр. – отговори той. – Кой знае какво ще донесе утрешният ден? А и каква хубава обстановка: навън бушува буря, вътре има огън, плюс нашата приятна компания.

Пендъргаст махна внимателно капсулата на бутилката, извади тапата и я остави настрана, после използва свещ, за да погледне през виното и да го декантира. Веднага си сипа малка глътка, завъртя виното и го изпи. Изражението на лицето му, със затворени очи и извита назад глава, каквото Констънс не беше виждала досега, изразяваше чисто чувствено удоволствие.

— А на мен? – попита тя след малко.

Очите му се отвориха.

— А, Констънс, просто исках да се уверя, че не се е превърнало в оцет. За да ти спестя разочарованието. Имам удоволствието да те уверя, че не е.

Той остави чашата си и напълни нейната, после сипа и на себе си.

— Трябва да го изпием бързо.

— Не трябва ли да поеме въздух?

— Вино на такава възраст и с толкова сложна структура бързо става на оцет. A pres toi [38] След теб (фр.). – Б.пр. . – Той взе чашата си. Тя вдигна другата.

— Не съм сигурна какво да правя – призна Констънс с нервен смях. – Разбира се, пила съм вино и преди, но никога подобно на това.

— Първо ще се чукнем.

Чукнаха се. Погледите им се срещнаха. Помълчаха.

— А сега ще пием. Просто прави като мен. Пиенето на вино е заобиколено от много ненужна пищност. Единственото, което трябва да направиш, е да го завъртиш – ето така – да вдишаш аромата и после да отпиеш. Ето така.

Пендъргаст завъртя течността в чашата, вдигна веднъж, отпи глътка. Вдиша още веднъж и отпи втора глътка.

Констънс направи същото. Имаше вкус на… вино. Ни повече, ни по-малко. Тя се изчерви, защото й хрумна, че Пендъргаст го хаби за нея.

— Скъпа Констънс, не се тревожи, ако не усетиш веднага вкуса, който усещам аз, или не му се наслаждаваш толкова дълбоко като мен. Виното е като много от по-изтънчените неща в живота, които изискват време и опит, за да извлечеш пълната мяра удоволствие и смисъл.

Той отново й обясни как да завърти виното в чашата, да го вдъхне и да отпие, вдишвайки.

— Речникът за пиенето на вино е твърде неясен – продължи той. Причината е невъзможността на думите да опишат вкуса и миризмата.

— За теб какъв вкус има?

— Бих казал, че това вино гали небцето като коприна, загърната в кадифена текстура. Причината е възрастта почти всички плодови нотки и танини са били преобразени. – Той отпи отново. – Усещам подправки, шоколадови трюфели в дървена кутия, повехнали цветя, есенни листа и оттенъци на кожа.

Констънс отново отпи, но не можа да открие тези вкусове в своето вино.

— Това вино е неукрасено, структурирано, с голям финес и дълъг, бавен завършек.

— И какво по-точно го прави толкова хубаво?

— Всичко. Всяка глътка изтъква друг аромат, друга характеристика. – Той отпи отново. – То е толкова прекрасно завършено, толкова добре уравновесено всяка нотка излиза напред, когато и дойде редът. И най-важното, притежава този goút de terroir – специалния вкус на земята, където зърната са се налели. Съдържа самата душа на онзи прочут, но отдавна изчезнал двуакров хълм, съсипан от иприта през Първата световна война.

Пендъргаст наля на двамата втора чаша и Констънс внимателно опита. Беше по-меко от повечето вина, които си спомняше да е пила, и притежаваше уханна изтънченост, която й беше приятна. Може би щеше да се научи да се наслаждава на виното като Пендъргаст. Докато отпиваше, усети леко изтръпване на устните и приятна гъделичкаща топлина, която сякаш се излъчваше от собствената и сърцевина. Помисли си, че май наистина открива нотки на трюфели и кожа.

Пендъргаст стана от мястото си до нея на леглото и закрачи замислен напред-назад с чаша в ръка. Придобиването и пиенето на това прелестно вино бе събудило у него рядко душевно състояние и той беше необичайно словоохотлив.