Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Дотук между нас отново има съгласие. Сега ми се иска да проявите снизходителност към мен и да огледате по-внимателно точната природа на тези срезове.

Патологът се втренчи за малко в агента. После обърна снимките една по една към себе си и започна внимателно да ги разглежда. Най-накрая повдигна вежди в ням въпрос.

— Изглеждат ли еднакви? – попита Пендъргаст.

— Не.

— Бихте ли описали разликите, моля?

— Струва ми се, че е въпрос на контури. При Маккул срезовете са неравни, по краищата дори разкъсани. Обаче… ъъъ… нещата, изрязани върху Дънуди, имат много по-правилни контури. Също така са по-плитки.

— Докторе, един последен въпрос и ще ви оставя да си гледате работата. Ако се наложи да изкажете предположение – да повторя още веднъж: – питам неофициално в какво се състои разликата в начина, по който символите са били изрязани върху тялото на Маккул и това на Дънуди?

Патологът отново се замисли, преди да отговори.

— Срезовете по Маккул са по-дълбоки, направени с повече сила. Онези по Дънуди, от друга страна, изглеждат едва ли не… колебливи.

— Мисля, че използвахте определенията „слаби“ и „колебливи“?

— Точно така.

— Чудесно. Благодаря ви. Вие потвърдихте моите собствени подозрения. Пендъргаст стана и протегна ръка.

Корнхил също стана и двамата си стиснаха ръцете.

— Объркан съм. Всички тези сходства и тези различия… Какво загатвате? Че двамата са убити от различни хора?

— Точно обратното: убиецът е един и същ, само мотивите са различни. И което е по-важно, отношенията между жертвите и убиеца са различни. Желая ви хубав ден. – След тези обяснения Пендъргаст се обърна и излезе от кабинета.

Ресторантът „Морската карта“ беше както обикновено сумрачен, но Гавин бързо откри агент Пендъргаст в далечния край на бара. Погребалният му стил на обличане и бледността го правеха лесно различим.

Пендъргаст го забеляза, кимна му леко и Гавин се насочи към бара.

Чувстваше се по-изтощен от когато и да било в своя живот. Но това не беше физическа умора, а по-скоро емоционална. Прекара половината нощ и по-голямата част от днешния ден на местопрестъплението с масовия гроб. Не че имаше кой знае каква работа там – беше различен вид опит, какъвто не се искаше в неговата служба – въпреки това чувстваше, че е негов дълг да бъде там. Трябваше да гледа как костите – някои малки, други големи – бяха изравяни от пясъка, почиствани, етикетирани, снимани и прибирани в големи пластмасови кутии за доказателства.

Но беше любопитен въпреки изтощението. Пендъргаст бе оставил съобщение в полицейския участък, че ще го чака в седем в „Морската карта“. Гавин нямаше представа какво иска агентът, но подозираше, че ще бъде необикновено, защото всичко, което Пендъргаст правеше, изглеждаше необичайно.

— Сержанте – поздрави го агентът, моля, седнете. – Той махна към съседното столче.

Гавин се качи на него.

Барманът Джо Дънуди, който миеше чаши наблизо, погледна към тях.

— Какво да бъде, Брад?

— „Дюърс“ с лед – поръча той и загледа как Дънуди приготвя питието. Барманът, който бил на работа тук, когато бяха убили брат му Дана, си беше взел, доколкото Гавин знаеше, само един свободен ден заради трагедията, но пък братята и не бяха особено близки. Джо изглеждаше малко мрачен, но от друга страна, винаги си беше такъв.

Мрачен. Да, това беше добро определение, за да се опише „Морската карта“ като цяло. Само половината от масите бяха заети, а посетителите, седнали до тях, изглеждаха разстроени и си говореха с приглушени гласове, ако въобще го правеха. Новината за масовия гроб и за преднамереното потапяне на парахода очевидно от местни хора разнесла се веднага след двете скорошни убийства, се бе стоварила здраво върху Ексмут.

Изглежда единственото изключение беше самият Пендъргаст. Макар да не беше точно весел, излъчваше една сякаш нервна енергия, дори може да се каже вълнение. Гавин го наблюдаваше как си приготвя някаква смешно сложна напитка: беше сложил бучка захар на решетъчна лъжица върху чашата си и внимателно капеше вода отгоре й. Захарната вода падаше в безцветната напитка в чашата и разцъфтяваше в мътно бял облак.

— Благодаря, че дойдохте. – Пендъргаст остави лъжицата настрана и отпи глътка от питието си. – Предполагам, че по-голямата част от деня сте прекарали на брега?

Гавин кимна, преди да опита собствената си напитка.

— Сигурно не е било приятно.