Линкольн Чайлд - Аленият бряг

— Доктор Корнхил, благодаря, че ме приехте – каза Пендъргаст.

— Няма защо. – Лекарят посочи стол в далечния край пред бюрото си и Пендъргаст седна. – Разбрах, че сте тук заради Дана Дънуди?

— Да.

— Желаете ли да видите трупа?

— Няма нужда. Снимките са достатъчни. Бих искал обаче да чуя вашето мнение за причината за смъртта.

Патологът се намръщи.

— Тя беше посочена в официалния ми доклад.

— Точно така, но аз не се интересувам от официалното ви мнение. Интересува ме, напълно неформално, всичко, което благодарение на вашия голям опит сте сметнали за интересно или необичайно в състоянието на тялото или отнасящо се до причината за смъртта.

— Неформално – повтори Корнхил. – Обикновено ние, учените, не се позоваваме на предположения, но е факт, че това убийство има някои страни, които ме заинтригуваха.

Пендъргаст изчака Корнхил да отвори една папка, която лежеше на бюрото му, да я прелисти и да подреди мислите си за миг.

— Открих, че е било – поради липсата на по-добър термин – оплескано убийство. Като съдя по натъртванията по кокалчетата и предмишниците. Дънуди се е опитал да се зашити. – Настъпи пауза. – И ако трябва да направя предположение, бих казал, че е познавал своя нападател.

— Защо смятате така?

— Защото всички рани бяха антериорни, т.е. отпред. Дънуди е бил лице в лице със своя убиец. Изглежда първият удар е бил в лявата му буза над зигоматичната [36] Скулната кост. – Б.пр. арка. Имало е сбиване. Смъртта е настъпила от удар с твърд предмет, който частично смазва челната и теменната кост на черепа по протежение на коронарния шев.

— А прободните рани?

— Същата работа. Общо седем на брой и всички в антериора. Но… ъъъ… резките – всички са по постериора.

— Те не са причина за смъртта?

— Макар че някои от прободните рани, като се вземат предвид кръвоизливите, може да са били нанесени преди смъртта, по-голямата част са след нея. Изображенията също са изрязани след смъртта. Освен това всички са прекалено плитки, за да предизвикат драматична кръвозагуба. Срезовете са слаби, едва ли не колебливи. Не са дело на човек, изпаднал в дива ярост.

— А сега нека се обърнем, ако може, към другото скорошно убийство онова на историка Морис Маккул.

Корнхил се протегна и придърпа друга папка по-близо.

— Добре.

— Причината за неговата смърт е твърде различна – дълго, тежко острие, което буквално е пронизало тялото от единия до другия край.

— Точно така.

— Според вас може ли да се каже, че Маккул също е познавал своя убиец?

Патологът помълча малко, все едно обмисляше дали това не е капан, и накрая отговори:

— Не.

— Защо?

— Защото характерът на нанесената рана ме кара да вярвам – отново неформално, че е бил нападнат от засада.

— Разбирам. – Пендъргаст се облегна назад и сплете пръсти като палатка. – Намирам, докторе, за много интересно, че тези две убийства имат толкова допирни точки и не по-малко различия.

Корнхил потърка челото си с ръка.

— Какво имате предвид?

— Едното е било предумишлено: от засада. Другото спонтанно, непланирано, предизвикано от спор. Едното убийство е било извършено решително с тежък нож. При другото прободните рани са по-колебливи. Въпреки това и в двата случая върху кожата на двата трупа са изрязани определени символи.

Корнхил продължаваше да търка челото си.

— Точно така.

— При Маккул символите са изрязани докато е умирал. В случая на Дънуди след смъртта му. Интересно, не мислите ли?

— Преходът от перимортем в постмортем не е ярко очертан, но не мога да не се съглася с вашето заключение. Все пак, господин Пендъргаст, не е моя работа да правя предположения защо са извършени тези убийства.

— Да, докторе, това е моя работа. – Пендъргаст направи пауза. – Имате снимки от аутопсиите и символите, изрязани върху Маккул и Дънуди, нали?

Корнхил кимна.

— Мога ли да ви обезпокоя, като поискам да ги сложите тук на бюрото, за да можем да ги сравним?

Патологът стана, отвори една картотека, облегната на задната стена на кабинета му, извади няколко допълнителни папки и сложи поредица снимки на бюрото с лице към Пендъргаст.

Специалният агент ги заразглежда с интерес.

— От… ъъъ… артистична гледна точка, изглежда сякаш тези символи са изрязани от един и същ човек. Не мислите ли така?

Корнхил потрепери.

— Предполагам, че сте прав.

— А ще се съгласите ли, че е използвано едно и също оръжие?

— Вероятността е голяма. И в двата случая оръжието е необичайно широко, назъбено острие, неравно, но много остро.