Клър Макинтош: Виждам те

През прозореца – покрит с неизменния слой мръсотия, който е цената да живееш на натоварена улица – забелязвам, че Кейти е разчистила място за комплекта си за лакиране сред списанията, купчините със сметки и коша за пране, който някак си беше избрал масата за свой дом. Обикновено разчиствам тази каша, за да можем да обядваме заедно в събота, но не след дълго купчините документи и непотребни найлонови торбички ни принуждават да се преместим да ядем пред телевизора.

Джъстин отваря вратата, а аз си спомням какво беше чувството, когато децата бяха малки и тичаха да ме посрещнат, когато се прибирах, сякаш ме беше нямало с месеци, а не само осем часа, в които подреждах рафтовете в "Теско". Когато пораснаха, се отбивах до съседската врата, за да благодаря на Мелиса, че ги е гледала след училище; те твърдяха, че са прекалено големи за подобни грижи, но знаех, че тайничко им харесваше.

– Здрасти? – провиквам се. Саймън се показва от кухнята с чаша вино. Подава ми я и ме целува по устните, ръката му се плъзга около талията ми, за да ме придърпа по-близо до себе си. Подавам му торбичката от ресторанта на Мелиса.

– Вземете си стая, вие двамата. – Кейти се появява от дневната, пръстите ѝ са разперени, а ръцете ѝ са във въздуха. – Какво ще хапваме? – Саймън ме пуска и отнася храната в кухнята.

– Наденици и пържени картофи.

Тя бърчи нос, но аз я изпреварвам, преди да започне да се оплаква за калориите.

– Има маруля в хладилника – можеш да си направиш салата за твоята наденица.

– Това няма да ти помогне да се отървеш от дебелите си глезени – казва Джъстин. Кейти го удря по ръката, а той я заобикаля и хуква нагоре по стълбите, като взима по две стъпала наведнъж.

– Вземете пораснете. – Кейти е на деветнадесет и в чудесна форма, няма и следа от детската пухкавина, която я съпътстваше допреди няколко години. И глезените ѝ са си наред. Отивам да я прегърна, но се сещам за ноктите ѝ и само я целувам. – Съжалявам, мила, но съм претрепана. Готовата храна няма да ти навреди – от всичко по малко, нали така?

– Как мина денят ти, скъпа? – пита ме Саймън. Следва ме в дневната, където се разполагам на дивана, затварям очи за кратък миг и издишам, когато усещам, че започвам да се отпускам.

– Всичко беше наред. Само дето Греъм ме накара да подреждам документацията.

– Това не ти влиза в задълженията – каза Кейти.

– Нито пък чистенето на тоалетните, но познайте какво ме накара да направя вчера?

– Ъгх. Този тип е голям задник.

– Не трябва да се съгласяваш. – Саймън сяда до мен. – Трябва да се оплачеш.

– На кого? Той е собственикът. – Греъм Халоу е от категорията мъже, които четкат егото си, като унижават хората около себе си. Наясно съм с това и то не ме тревожи. Поне през повечето време.

За да сменя темата, взимам "Лондон Газет" от масичката за кафе, където го зарязах. Все още е мокър и части от напечатаното са размазани, но го прегъвам надве, за да могат да се виждат рекламите.

– Мамо! Защо четеш обявите за запознанства? – пита Кейти и се смее. Довършва най-горния слой лак на ноктите си, внимателно затваря капачката на шишенцето и се връща на масата, за да сложи ноктите си под ултравиолетовата лампа, за да ги уплътни.

– Може би смята да смени Саймън с по-нов модел – казва Джъстин, когато влиза в дневната. Съблякъл е черната тениска и дънките, които носеше на работа, и си е облякъл сиво долнище и суитчър. Краката му са боси. В едната си ръка държи телефона, а в другата – пълна чиния с наденици и пържени картофи.

– Не е смешно – казва Саймън. Взима вестника от мен. – Но защо наистина четеш обявите за запознанства? – Челото му се набръчква и лицето му помръква. Хвърлям кос поглед на Джъстин. Саймън е с четиринадесет години по-възрастен от мен, макар че понякога се поглеждам в огледалото и си мисля, че го настигам. Около очите ми има бръчки, които не бяха там, като бях на тридесет, и кожата на врата ми е започнала да се отпуска. Никога не съм имала проблем с възрастовата ни разлика, но Саймън я споменава достатъчно често, за да съм наясно, че се тревожи от нея. Джъстин знае това и се възползва от всяка възможност да бръкне в раната. Дали се цели в Саймън, или в мен, не знам.

– Не мислите ли, че тази жена прилича на мен? – Соча към долната обява, точно под платените услуги на Ейнджъл. Джъстин се навежда над рамото на Саймън, а Кейти си маха ръцете от ултравиолетовата лампа, за да може да погледне. За момент всички мълчаливо се взираме в снимката.