Клър Макинтош - Виждам те

Греши – тази жена няма да ме пусне, – но в опита си да ме спаси, мога да спася Кейти. Там, навън, тя има шанс да се бори. Ако остане тук – и двете сме мъртви.

– Добре – отвръщам ѝ. Чувствам се като предателка.

Тя се изправя и поглежда Мелиса. Издава предизвикателно брадичка напред и за момент си припомням героинята ѝ в пиесата, която крие самоличността си зад момчешки дрехи и умни думи. Дори да е изплашена, Кейти не го показва.

– Какво трябва да направя?

– Да отидеш на работа. Няма нищо по-просто от това. Ще тръгнеш след – проверява монитора – пет минути и ще следваш обичайния си маршрут до ресторанта. Ще ми дадеш телефона си. Няма да спираш и да се отклоняваш, нито ще правиш нещо глупаво, като да се развикаш за помощ или да се опиташ да се свържеш с полицията.

Кейти ѝ дава мобилния си телефон. Мелиса отива до бюрото си и натиска поредица от клавиши. Компютърният екран превключва на цветна картина, която разпознавам – метростанция Кристъл Палас. Виждам таксиметровата пиаца отляво и графитите на стената, които са там, откакто се помня. Докато наблюдаваме, една жена влиза в метростанцията, загледана в часовника си.

– Отклониш ли се – продължава Мелиса, – веднага ще разбера. Не е нужно да си гений, за да се сетиш какво ще се случи с майка ти.

Кейти прехапва устна.

– Няма нужда да правиш това – казвам ѝ нежно.

Дъщеря ми отмята косата си.

– Всичко е наред. Няма да позволя да ми се случи нещо, мамо. На мен или на теб. – Погледът ѝ е изпълнен със зловеща решителност, но я познавам достатъчно добре, за да знам, че не се чувства толкова уверена, колкото изглежда. Просто играе роля, но това не е пиеса. Не е и игра, независимо как я нарича Мелиса. Каквото и да се случи, в крайна сметка някой ще бъде наранен.

– Време е да тръгваш – нарежда Мелиса.

Прегръщам Кейти толкова силно, че въздухът ми напуска дробовете ми.

– Бъди внимателна. – Изричала съм тези думи хиляди пъти, откакто съм станала майка, всеки път с различен контекст.

Бъди внимателна, когато беше на десет месеца и обикаляше мебелите. Не чупи нищо, имах предвид в действителност, внимавай с тази ваза.

Бъди внимателна, когато се научи да кара колело. Пази се от колите, можех да ѝ кажа вместо това.

Бъди внимателна , когато за първи път си намери истински приятел. Не се оставяй да бъдеш наранена, исках да кажа. Не забременявай.

Бъди внимателна , казвам сега. Не се оставяй да те хванат. Дръж си очите отворени. Бъди по-бърза от тях. Бягай като вятъра.

– Ще бъда. Обичам те, мамо.

Престори се, че е нормален ден, казвам си аз, докато сълзите пълнят очите ми. Престори се, че просто отива на работа, че ще се прибере по-късно, когато ще си пуснем "Отчаяни съпруги" по Нетфликс и ще похапнем пица. Престори се, че това не е последният път, в който я виждаш. Вече плача открито, както и Кейти, временното ѝ перчене е твърде чупливо, за да издържи на подобен яростен пристъп на емоции. Искам да ѝ кажа да се грижи за Джъстин, когато си отида, да накара Мат да внимава да не излезе от правия път, но ако го сторя, ще призная онова, което не искам да осъзнава: че когато се върне, аз няма да съм тук. Ако се върне.

– Аз също те обичам.

Опитвам се да попия всяка дребна частица от нея: аромата на косата ѝ, петънцето червило в края на устата ѝ. Запомням всяка малка подробност, така че каквото и да се случи през следващите няколко часа, да умра с нейното лице пред очите си.

Моето малко момиченце.

– Достатъчно. – Мелиса отваря кухненската врата и Кейти тръгва по тесния коридор към изхода на къщата. Това е моят шанс, мисля си аз. Обмислям да хукна към предната врата, когато дъщеря ми я отвори, да изблъскам двете ни навън и да побегнем, да побегнем към безопасността. Но макар ножът да лежи отстрани на тялото на Мелиса, тя го стиска толкова силно, че пръстите ѝ са побелели. Готова е да го използва по всяко време.

Ножове.

Трябваше веднага да се сетя. Поставката за ножовете, в която липсва един, все още съдържа нож за месо и три за зеленчуци, подредени по големина. Чувам завъртането на ключа в ключалката и вратата се затръшва бързо, а аз съм нападната от видение как Кейти тръгва към метростанцията. Как върви към опасността. Избягай, моля я безмълвно. Тръгни в противоположната посока. Намери уличен телефон. Обади се на полицията.

Знам, че няма да го направи. Смята, че Мелиса ще ме убие, ако не се появи на камерите точно след осем минути.