Клър Макинтош - Виждам те

– Добре. – Не можеше да изрече нищо повече, защото се страхуваше, че ще се разплаче. Щеше ѝ се да се беше обадила на Лекси от мобилния си, вместо от бюрото си, където всички можеха да я видят. Затвори очи и сложи ръка на челото си. Фъргюс и Алфи продължаваха да си играят, смехът им беше заменен от възмутени викове за собствеността на някаква играчка. Можеше да си представи как сестра ѝ стои в кухнята, а момчетата, все още изпълнени с енергия въпреки дългия ден в училище и в детската градина, разпръсват "Лего" наоколо. Нищо в живота на Лекси не беше продиктувано от миналото ѝ, тя живееше за момента. Време беше Кели да стори същото. Взе се в ръце и двете заговориха едновременно.

– Какво да облека?

– Какво ще облечеш за сбирката?

Кели се усмихна, защото си спомни времената, когато довършваха изреченията си в училище. Лекси твърдеше, че имат специални сили, тъй като са близначки, но всъщност просто прекарваха твърде много време заедно. Бяха най-добри приятелки.

– Налага се да вървя – каза полицайката, когато видя Ник да повтаря жеста си, че пие кафе. – Трябва да влизам в среща. Обади ми се да ми кажеш как е минала сбирката. И дали Джема вече яде нещо различно от наденички.

Лекси се засмя.

– Благодаря ти, че се обади. Обичам те, да знаеш.

– Аз също те обичам.

Кели се върна в залата за брифинги, отвори вратата с дупето си и се опита да не обърне подноса, който се накланяше и тресеше заплашително с всяка нейна стъпка.

– Свършили са ни пакетчетата чай, Лусинда, затова направих от твоите билкови магии, нали няма проблем? – Не последва никаква реакция от страна на анализаторката; в интерес на истината никой не вдигна поглед. – Нещо се е случило, нали? – попита Кели.

– "Компютърни престъпления" току-що са получили уведомление за нов профил – отвърна Ник. Премести си стола, за да ѝ направи място, а Андрю Робинсън посочи към лаптопа пред него.

– След като членството на Ник беше анулирано, създадохме нов акаунт, като следвахме инструкциите – обясни компютърният специалист. – Преди петнадесет минути получих това.

Имейлът беше кратък – само едно изречение над снимката на русо момиче.

Чисто нов профил: само днес можете да го СВАЛИТЕ БЕЗПЛАТНО.

– Някой от другите профили безплатен ли е? – попита Кели.

– Само за платинените членове. Никой от профилите не е бил пускан на по-ниска стойност от 200 лири и това е първият път, в който сме уведомени за качването на нова жена. Доколкото знаем, единствените уведомления за това са обявите в "Газет".

Кели прочете профила.

Бяла.

18-годишна. Дълга руса коса, сини очи.

Сини дънки, сиви ботуши до глезените, черна тениска с – яка и широка сива жилетка. Бяло яке до коленете с колан. Черна

дамска чанта с позлатена верижка.

Размер 38-40.

15.30: Влиза в метростанция Кристъл Палас. Качва се на влака до Канада Уотър, избира първия вагон и сяда до вратите.

Прави връзка на линия Юбилейна, отива до картата на метрото на перона, където ще се отворят вратитена вагон №6. Сяда и чете списание. Сменя на Ватерло, завива надясно и слиза по стълбите на Перон 1; северно по Северна линия. Застава в средата на перона, близо до изтърканата жълта линия.. Вратите на централния вагон се отварят точно срещу нея. Пътува до вратите, докато стигне Лестър Скуеър. Качва се в асансьора, след което напуска през трети изход към Чаринг Крос Роуд.

На разположение: САМО ДНЕС.

Продължителност: 45 минути

Ниво на трудност: изключително предизвикателно

– Съобщението е изпратено до всички членове – каза Андрю, който провери адресите, до които беше изпратен имейлът. Последва мълчание, докато всички осъзнаят колко много членове на намери единствената точка ком – които вероятно бяха изключително голям брой – щяха да цъкнат върху профила на тази жена и да свалят маршрута ѝ. Колко ли мъже вече стояха пред компютрите или телефоните си и четяха това, което Кели беше прочела току-що? Колко ли от тях щяха да я последват през цял Лондон, след като знаеха, че тя няма представа, че е наблюдавана?

– Можеш ли да увеличиш снимката? – попита Кели. Андрю изпълни нареждането и пусна малкото изображение на цял екран. То представляваше селфи на тийнейджърка, която се цупеше на камерата; кичури от русата ѝ коса почти прикриваха очите ѝ. Мекият фокус на снимката предполагаше, че е била взета от Инстаграм или от някоя друга социална мрежа.

Изображението беше ново за Кели, но не и момичето. Тя беше виждала друга снимка, на която то също присъстваше. Беше изчела всяка дума от материалите по Операция ФЪРНИС. Знаеше, че го е виждала и преди. Същата руса коса, същата намусена физиономия.