Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

— Според нас е възможно. Работел е в отряда за бързо реагиране, бил е прикрепен към отдел „Организирана престъпност“, но са го изритали.

— Защо?

— Очевидно е започнал да посяга към стоката — отговори този път Ана Волф. — Заловили са го с малко количество кокаин и са го уволнили. Предявили са му обвинение, но се е отървал с условна присъда. Прокурорът се е уплашил да праща зад решетките командос от отряда за бързо реагиране, пък и кокаинът е бил съвсем малко… изкарали го еднократна доза за лична употреба.

— Както виждам, знаеш всичко.

Ана се засмя.

— Докато те чакахме с Паул в участъка на Давидваше, един от колегите там ни разказа всичко. Клугман е участвал в една-две внезапни проверки в Санкт Паули. Отделът за бързо реагиране често организира светкавични нападения срещу наркофабриките на турската мафия. Но и двата пъти не намерили нищо, турците очевидно били предупредени. Тъй като отрядът за бързо реагиране провеждал операцията съвместно с криминалния отдел към полицейския участък в Давидваше, накрая обвинили местните полицаи, че от участъка изтича информация. След като заловили Клугман да бърка в кацата с меда, всичко си дошло на мястото.

— Нима не е плащал за дрогата в брой?

— Така поне ни обясниха. От отряда за бързо реагиране се опитали да докажат, че той съобщава поверителни сведения на бандата на Улугбей, но така и не открили безспорни доказателства.

— Значи Клугман се е отървал леко — шляпнали са го през ръцете, и толкова.

— Да. А сега работи в стриптийзбар на Улугбей.

Фабел се усмихна.

— И като сводник.

— Така поне подозират в тукашния полицейски участък… и не само това.

— Досещам се — отвърна Фабел. Един бивш полицай от специалните служби би бил невероятно ценен за Улугбей: мускули и вътрешна информация. — Да го смятаме ли за заподозрян?

— Трябва да го проверим, но се съмнявам да го е извършил той. Когато униформените полицаи от местния участък дошли тук, Клугман изглеждал наистина страшно объркан. Поговорихме с него в участъка. Има вид на врял и кипял, а не беше измислил никакво правдоподобно алиби. Само повтаряше, че е приятел на убитата и просто наминал да я види.

— А тя как се казва?

— Там е лошото, че не можем да установим — отговори Паул. — Клугман твърди, че винаги я е познавал просто като „Моник“.

Французойка ли е?

Паул се подсмихна и погледна Фабел, за да провери дали върху лицето му се е изписала ирония: беше чувал, че der englische Kommissar [1] Английският комисар (нем.). — Б. пр. се слави с британското си чувство за хумор. Никаква ирония. Само нетърпение.

— Според Клугман не е французойка. Звучи като професионален псевдоним.

— А лични вещи. Картата й за самоличност?

— Нищо.

Фабел забеляза, че вече са взели пръстови отпечатъци от нощното шкафче. Издърпа едно от чекмеджетата. Вътре имаше голям несесер и четири порносписания, едното за садо-мазо. Фабел отново погледна трупа: китките и глезените бяха завързани здраво за леглото с нещо, което приличаше на черни чорапи — по-скоро практично и импровизирано, отколкото еротично и предумишлено. Освен това нямаше и следа от някакви други атрибути, свързани със садомазохизма. В следващото чекмедже имаше още презервативи, голяма кутия с хартиени салфетки и шишенце масло за масаж. Третото чекмедже беше празно, ако не се броят тефтерът и двете химикалки. Фабел се обърна към криминалистите.

— Къде е Холгер Браунер? — попита той.

Имаше предвид шефа на криминалистите.

— В отпуск е до понеделник.

Фабел съжали, че Браунер не е на работа. Той можеше да разчете местопрестъплението така, както археологът разчита пейзажа: да забележи следи от онези, минали оттук преди него, и останали невидими за останалите — Ще приберете ли това тук, момчета?

— Разбира се, господин главен комисар.

— В долното чекмедже нищо друго ли нямаше?

Шефът на екипа се свъси.

— Не. Върнахме вътре всичко, след като проверихме за отпечатъци. Нямаше нищо друго.

— Намерихте ли бележника й с уговорени срещи?

Криминалистът и този път беше озадачен.

— Тя е била проститутка, но не е чакала по улиците — обясни Фабел. — Клиентите й първо са си уговаряли час, вероятно по телефона. Тя със сигурност е имала бележник, където е вписвала часовете.

— Не сме намирали никакъв бележник.

— Предполагам, че ако е имала, го е държала тук — продължи Фабел и кимна към изтегленото трето чекмедже. — Щом не го намираме, значи го е взел нашият човек.