Крейг Расселл - Мръсният Хамбург

Фабел се извърна към леглото и разбра защо. Някъде зад него Вернер изруга тихо:

— Мамка му!

Стояха пред взрив в червено. От разлетялата се кръв леглото беше обагрено в алено, имаше пръски и по килима и стената. Завивките бяха наквасени с тъмна лепкава кръв и дори във въздуха се стелеше тежката й сладникава миризма. В сърцевината на кървавата експлозия Фабел видя тялото на жена. Беше трудно да определи възрастта й. Най-вероятно бе някъде на двайсет и пет-трийсет години. Беше просната на леглото, разперените й китки и глезени бяха завързани за подпорите, а коремната област бе гротескно обезобразена. Гърдите й бяха разрязани, ребрата й бяха раздалечени и издърпани навън и стърчаха като лодка в ремонт. Бели и оголени, те лъщяха сред разкъсаната плът и проблясващите тъмни вътрешности. Две черни окървавени парчета тъкан — белите дробове, покрити с разпенена ярка кръв, бяха метнати зад раменете на жената.

Тя сякаш се беше взривила отвътре.

Сърцето на Фабел се разтуптя и на него му се стори, че и той ще се пръсне. Знаеше, че е блед като тебешир. Когато Вернер се провря покрай фотографа на полицията и дойде при него, Фабел забеляза същата бледност и върху неговото лице.

— Пак е същият. Лоша работа, шефе. Много лоша. Най-големият психар се разхожда на свобода.

За миг Фабел усети, че не може да откъсне поглед от трупа. Пое си въздух и се обърна към Паул.

— Свидетели?

— Няма. Не ме питай как е възможно никой да не е чул такава касапница, но жената е била открита точно така. Единственото, с което разполагаме, е мъжът, който я е намерил. Никой не е видял и не е чул нищо.

— Следи от проникване с взлом?

Паул поклати глава.

— Мъжът, който я е намерил, твърди, че вратата е зеела и не е била разбита.

Фабел се приближи до трупа. Стори му се много жестоко, че жената е била убита по такъв насилствен, ужасен начин, а никой не е забелязал нищо. Ужасът й е бил самотен ужас. Смъртта й — смърт, която той не можеше да си представи, колкото и недвусмислено да бе изложена тя пред него — беше безутешна, самотна, в свят, изпълнен само от студения садизъм на нейния убиец. Фабел плъзна поглед от обезобразеното тяло към лицето на жената. Беше напръскано с кръв, устата и очите бяха отворени. Върху него не се четеше ужас: не се четеше нито страх, нито омраза, нито дори умиротворение. То наподобяваше безизразна маска, която не даваше представа що за човек е живял зад нея. Патологът Мьолер с марля на лицето и бял защитен костюм, с който приличаше на зайче от детска пиеса, правеше оглед на разрязаната и отворена коремна област. Той махна нетърпеливо на Фабел да се дръпне назад.

Фабел откъсна очи от трупа, който бе не просто предмет, а точка във времето, събитие. Олицетворяваше мига, когато убийството беше извършено на отцепеното от полицията местопрестъпление, и всичко наоколо беше свързано с времето преди и след този миг. Фабел огледа помещението и се опита да си представи как изглежда то без вихрушката от полицаи и криминалисти. Стаята беше малка, но в нея нямаше много мебели. Беше лишена от облик, сякаш бе работно, а не жилищно помещение. На лампата върху тоалетката до вратата беше подпряна малка излиняла снимка, която веднага привличаше вниманието като единственото тук, което можеше да се нарече лична вещ. Върху стената имаше графика — полегнала гола жена с премрежени от еротична наслада очи. Една жена не би украсила жилището си точно с такава картина. Върху стената между тази и съседната стая — както Фабел предположи, вероятно кухнята — имаше огромно широко огледало, в което се отразяваше леглото. Фабел забеляза на нощното шкафче ракитова кошничка: беше пълна с презервативи в най-различни цветове. Той се обърна към Ана Волф.

— Проститутка?

— Така изглежда, макар че… в полицейския участък на Давидваше не я познават. — Лицето на Ана под острата тъмна коса изглеждаше съвсем бледо. Фабел забеляза, че младата жена се старае да не поглежда към обезобразения труп. — Затова пък знаем кой е мъжът, който е дошъл в жилището.

— Виж ти!

— Казва се Клугман. Бивш хамбургски полицай.

— Бивше ченге?

— Всъщност е бил командос в отряда за бързо реагиране. Твърди, че бил приятел… той е наел апартамента.

— „Твърди“ ли?

— Колегите от участъка са убедени, че е бил сводник на жената — отговори Паул.

— Я чакай… — прекъсна го Фабел нетърпеливо, сякаш обвиняваше Паул за объркването. — Казахте, че е бил командос от отряда за бързо реагиране, а сега ми разправяш, че бил сводник.