Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

Представя си, че Миранда се облича предизвикателно, пуши и псува. Прекъсва фантазията си, когато минава покрай входа за стоки на големия хранителен магазин, спира се, поглежда в кашоните под товарния мостик, след което продължава нататък.

Тогава започва да си представя, че Миранда си играе на жмичка с приятели пред една църква.

Сърцето на Флура започва да бие по-бързо, когато вижда как Миранда закрива очи с ръце и преброява до сто. Петгодишно момиченце се отдалечава тичешком между надгробните камъни и се смее престорено, вече малко поуплашено.

Флура спира пред контейнерите за стари списания и кашони. Оставя на земята найлоновия плик с празни пластмасови бутилки и кутии, отива до големия контейнер за неоцветено стъкло и светва вътре с джобното си фенерче. Светлината блещука по счупени и цели бутилки. Светлината почти я заслепява. Най-навътре в единия ъгъл Флура открива шише, за което би могла да получи пари. Протяга ръката си през отвора и внимателно опипва, без да може да вижда. В централата за рециклиране е твърде тихо. Флура се протяга по-навътре и усеща внезапно докосване. То е като предпазлива милувка по опакото на ръката и в следващата секунда тя порязва пръстите си на едно парче стъкло, дръпва ръката си и се отмества.

Чува се отдалечен кучешки лай, последван от бавно трошене на стъкло в големия контейнер.

Флура хуква да бяга от централата за рециклиране, после върви известно време, като сърцето ѝ бумти и тя диша тежко. Усеща пареща болка в порязаните си пръсти. Оглежда се и си мисли, че призракът се е бил скрил под парчетата стъкло.

„Виждам мъртвото момиче като дете, казва си тя. Миранда ме преследва, понеже иска да ми покаже нещо, не ме оставя на мира, защото аз я привлякох с моите сеанси.“

Флура смуче кръв от връхчетата на пръстите си и си представя как момичето се опита да хване и да задържи ръката ѝ.

„Някой е бил там и е видял всичко, представя си, че просъсква момичето. Не биваше да има свидетели, но въпреки това има…“ Флура пак ускорява крачка, оглежда се през рамо и изкрещява, когато се сблъсква с един мъж; той се усмихва и промърморва „опа“, когато тя бързо продължава нататък.

Юна бързо прекрачва прага на „Волмар Юкскулсгатан“ 9. Взема на бегом стълбите до най-горния етаж и позвънява на единствената врата. Ударите на сърцето му се успокояват, докато чака. На закрепената с винтове табелка е гравирано името Хорачкова, на парче тиксо точно над него е написано Лундхаген. Почуква силно, но от апартамента не се чува нищо. Отваря процепа за поща на вратата и надзърта вътре. Тъмно е, но може да види, че подът на антрето е покрит с поща и реклами. Позвънява отново, изчаква и после набира номера на Аня.

— Можеш ли да потърсиш Тобиас Хорачкова?

— Няма такъв — отговаря тя след няколко секунди.

— А Хорачкова на „Волмар Юкскулсгатан“ девет?

— Да, Виктория Хорачкова — отговаря Аня и продължава да трака по компютъра.

— Има ли Тобиас Лундхаген? — пита Юна.

— Искам само да кажа, че Виктория Хорачкова е дъщеря на чешки дипломат.

— Има ли Тобиас Лундхаген?

— Да, той живее в апартамента, или го е наел от нея, или живее с нея.

— Благодаря.

— Юна, почакай — бързо добавя Аня.

— Да.

— Три дребни подробности… Не можеш да влезеш в апартамент на дипломат без разрешение от съда…

— Това беше една подробност — казва той.

— Трябва да се срещнеш със следователите от вътрешното разследване след двайсет и пет минути.

— Нямам време.

— И в четири и половина имаш среща с Карлос.

Юна седи съвършено неподвижен и с изправен гръб на кресло с твърда облегалка в Отдела за полицейски дела на прокуратурата на Кралство Швеция. Шефът на вътрешното разследване монотонно чете разпечатката от първия разпит с него, след което му дава листата, така че той да може да ги одобри и подпише.

Микаел Боге подсмърква, за да прибере един сопол в носа си, предава листата на секретарката Хелен Фиорин, след което продължава да чете на глас целия протокол от разпита със свидетеля Йоран Стоун от тайната полиция.

Три часа по-късно Юна прекосява „Кунгсбрун“ и изминава кратката отсечка до главната сграда на полицията. Качва се с асансьора до осмия етаж, почуква на вратата на кабинета на Карлос Елиасон и сяда на масата, където вече чакат колегите му Петер Неслунд, Бени Рубин и Магдалена Ронандер.

— Юна, аз съм много разбран човек, но вече ми дойде до гуша — казва Карлос, докато храни своите рибки лъчеперки.