Ларс Кеплер - Свидетел на огъня

— Не можеш ли просто да дойдеш тук, имам нужда от теб… Ако искаш, вземи със себе си Нора, не ревнувам.

— Елин… няма да дойда в Стокхолм.

— Извинявай, че се обадих — казва Елин и затваря.

Високо горе на Кунгсбрун 21 се помещават Националният отдел за полицейски дела на прокуратурата и Отделът за вътрешни разследвания на Националната дирекция на полицията. Юна седи в един малък кабинет заедно с Микаел Боге, който е шеф на Отдела за вътрешни разследвания, и неговата секретарка Хелен Фиорин.

— Към посочения момент тайната полиция е осъществила удар по Бригадата, една крайнолява екстремистка група — казва Боге и се прокашля. — Оплакването изтъква, че комисар Лина от Националната полиция се е намирал на същия адрес по същото време или малко по-рано…

— Вярно е — отговаря Юна и поглежда през прозореца над железопътните релси и залива Барнхусвикен.

Хелен Фиорин оставя писалката и бележника си и със загрижен вид прави нещо като умолителен жест.

— Юна, трябва да те помоля да се отнасяш сериозно към вътрешното разследване — казва тя.

— Аз се отнасям сериозно — отговаря той отсъстващо.

Тя задържа поглед в неговите сребристосиви очи малко по-дълго от нормалното, след което бързо кимва и отново взема писалката.

— Преди да приключим — казва Микаел Боге, като дълго се чеше по ухото, — трябва да повдигна въпроса за главното подозрение на вътрешното разследване, което е насочено към теб.

— Възможно е да става дума за недоразумение — бързо обяснява Хелен. — Разследванията злополучно да са се пресекли едно с друго.

— Но в оплакването срещу теб — продължава Боге, загледан в пръста си, — та там се твърди, че акцията на тайната полиция се е провалила, тъй като ти си бил предупредил вътрешните лица.

— Да, предупредил ги бях — отговаря Юна.

Хелен Фиорин става от стола си, но не знае какво да каже и само вперва в Юна тъжните си очи.

— Предупредил си групата за удара ли? — пита Боге с усмивка.

— Младежите бяха незрели — обяснява Юна. — Но не опасни и не…

— Тайната полиция е преценила другояче — прекъсва го Боге.

— Да, така е — спокойно отвръща Юна.

— Ще приключим встъпителния разпит тук — казва Хелен Фиорин и събира документите си.

Часът е вече четири и половина, когато Юна шофира през Тумба, където някога бе разследвал тройно убийство в един от жилищните блокове.

На седалката до него лежи списъкът с различните адреси, на които е пребивавала Вики Бенет през годините. Последният е „Биргитагорден“, а първият — „Страндвеген“ 47.

Трябва да е говорила с някого от всички тези хора, при които е живяла. Трябва да се е доверила, да е споменала дали има приятели някъде.

Единственото, което Елин Франк каза за Вики, бе, че е мила и сладка.

„Мила и сладка“ — мисли си Юна.

За заможното семейство Франк Вики е била едно дете в трудно положение, дете, което има нужда от помощ, от някого, който да покаже съчувствие.

Ставало е дума за благотворителност.

Ала за Вики Елин е била първата майка след нейната собствена.

Животът на „Страндвеген“ навярно се е сторил на Вики такъв, сякаш е била попаднала на друга планета. Била е на топло, хранела се е редовно. Спяла е в легло и е носела хубави дрехи. Времето, прекарано при Елин и Як, навярно е запазило за нея особен блясък в продължение на много години.

Юна дава мигач и се престроява в лявото платно.

Разгледал е списъка и е решил този път да започне от края. Преди „Биргитагорден“ тя се е намирала в дома за малолетни „Юнгбакен“, а преди това — при семейство Арнандер-Юансон в Катринехолм.

Пред очите му отново изниква гледката как Иглата и Фрипе със сила отмахват дланите на Миранда от лицето ѝ. Бяха се борили с вкочанените ръце на трупа. Мъртвата се бе съпротивлявала, сякаш се бе срамувала някой да я види.

Ала лицето ѝ бе спокойно и бяло като седеф.

Според Иглата е седяла загърната в одеялото, когато е била ударена с голям камък. Шест или седем пъти, ако Юна бе разтълкувал правилно петната от кръв.

След което е била вдигната и дланите ѝ са били поставени на лицето ѝ.

Последното, което е видяла приживе, е бил убиецът.

Юна намалява скоростта, докато кара през една по-стара вилна зона, и паркира до нисък плет от разцъфтял храстовиден очиболец.

Излиза от колата и отива до голяма дървена пощенска кутия с месингова табела, на която пише: Арнандер-Юансон. Иззад къщата се появява жена с кофа червени ябълки в ръката. Явно има проблеми с хълбоците си и устните ѝ току се обтягат от болката. Жената е с яко телосложение, големи гърди и дебели мишници.