Том Клэнси - Код Заплаха

Отмина асансьорите и стигна на три метра от входа на конферентната зала, когато един мъж излезе бързо оттам с отпуснат надолу автомат. Видя Джон и опита да вдигне оръжието си за стрелба, но Кларк го простреля пет пъти със залп от куршуми.

Тичешком влезе в конферентната зала, без да има представа какво ще открие там.

Преди да възприеме цялата ситуация, забеляза един азиатец в черно да се прицелва към него. Джон бързо отскочи настрани и насочи оръжието си към заплахата. Мъжът, който изстреля откос, стоеше пред служители на „Хендли”, наредени на столове до стената и с вързани ръце. Кларк не се поколеба — изстреля един куршум от автомата, натисна втори път спусъка с левия си показалец и мъжът падна заднешком върху аналитика Тони Уилс.

В стаята имаше още една заплаха. Онзи стоеше с гръб към вратата, когато Джон влезе, но сега автоматът му сочеше възрастния американец. Докато се прицелваше за изстрел, Мелани Крафт влезе през вратата с пистолет в ръце и го насочи към мъжа. Стреля веднъж, като изпрати куршума в тавана, но китайският убиец се извърна към нея, като даде на Джон половин секунда време, достатъчно да се прицели и да го просне на земята с дълъг откос в гърдите.

Щом китайският оператор падна на пода, Гери Хендли каза:

— Има още един. С Биъри е при сървърите.

Кларк остави Мелани с осемте служители на Колежа и изтича от залата по един страничен коридор, който свършваше пред помещението със сървърите.

Единствено пистолетът на Мелани нямаше заглушител и изстрелът привлече вниманието на Жерав. Той извика няколко пъти хората си в слушалката, като в същото време стисна Биъри за врата и го дръпна от стола.

Опрял цевта в дясното му слепоочие и стиснал с ръка гърлото на Гавин, Жерав го дръпна рязко към коридора, където се изправи лице в лице е един възрастен мъж със сива коса и очила. Мъжът беше насочил един от автоматите на хората на Жерав право в главата му.

— Остави го или ще го убия! — каза китаецът.

Възрастният мъж не отговори.

— Ще го направя! Ще го убия!

Американецът с автомата присви очи.

Жерав го погледна. В очите му видя само решителност и желание да изпълни мисията.

Жерав познаваше този поглед. Познаваше този манталитет.

Възрастният мъж беше воин.

Китаецът каза:

— Не стреляй. Предавам се.

След това постави автомата си на пода.

В конферентната зала Мелани беше освободила хората от „Хендли Асошиейтс”. Не знаеше какво точно става, по дяволите, но отдавна се съмняваше, че приятелят й, синът на президента, работи изключително в областта на финансовото управление. Определено това се оказа някаква супертайна разузнавателна или охранителна фирма и очевидно китайците й имаха зъб.

Тя щеше да накара Джак да й разкаже абсолютно всичко, преди да е сигурна какво точно става, но не знаеше дали той ще иска някога да говори отново с нея. Обвинението му, че тя работи за китайците, я разтревожи, защото, изглежда, пропастта помежду им ставаше твърде голяма и не можеше да се отстрани с прости обяснения.

Кларк и други трима доведоха двамата оцелели китайци в коридора до асансьорите, облегнаха ги един на друг и ги завързаха така. Жерав, водачът на групата, обяви на висок глас, че е член на „Божествена сабя”, което е звено на Народната освободителна армия за специални мисии и че той и хората му настояват да бъдат третирани като военнопленници. Кларк отговори с удар с пистолета си зад ухото на китаеца и така го накара бързо да млъкне.

Останалите служители на „Хендли” се заеха да претърсват етажите за други жертви и убийци, като всеки носеше пистолет или автомат.

Кларк претърсваше Жерав и намери в него странен на вид мобилен телефон, който в същия момент завибрира. Кларк погледна устройството. Не знаеше кой е номерът, но се досети за нещо.

— Гери? — викна той към Хендли. — Има ли в групата някой с китайски?

Бившият сенатор беше разтърсен, особено след смъртта на своя приятел Сам Гренджър, но Кларк с радост откри, че сенаторът е все още в час.

— Не, но тези двамата говорят английски.

— Имах предвид, че някой звъни.

Телефонът избръмча отново и Джон видя, че номерът е същият.

„Мамка му!” — помисли той. Изпускаха страхотна възможност да научат повече за тази организация.

Гери каза:

— Ако ти трябва някой, който говори мандарин, мисля, че знам откъде да го набавим бързо.

Джак Райън-младши седеше до шофьора в колата „Акура Компакт” на Адам Яо. Двамата бяха излезли от Хонконг и сега караха край Новите територии и към границата с Китай.