Том Клэнси - Код Заплаха

— Разбрано.

— Искаш ли да изпратя някой при теб?

Яребица изстена от нова пареща болка в ранения си крак, но бързо отговори:

— Не, разбира се. Това са старец и момиче.

Джон Кларк и Мелани Крафт влязоха във фоайето на „Хендли Асошиейтс” и веднага Яребица се изправи иззад бюрото на рецепцията и насочи пистолета си към тях. Накара ги да сложат ръце на тила си и да се обърнат към стената, а после изкуцука до тях и ги пребърка с една ръка, докато сочеше с пистолета към главите им.

Намери пистолет „ЗИГ Зауер” у възрастния мъж, което го изненада. Измъкна го от кобура под мишницата му и го затъкна на кръста си. Не намери оръжие в жената, но й взе чантичката. След това накара двамата да застанат срещу стената при асансьора и да продължат да държат ръцете на тила си.

Мелани Крафт се бореше с пристъпите на паника, преплела пръсти над кестенявата си коса. Погледна към Кларк, който стоеше също като нея, но местеше бясно очи натам-насам.

— Какво да правим? — прошепна тя.

Кларк я изгледа. Преди да отговори, китаецът заповяда:

— Без приказки!

Мелани се облегна на стената, защото краката й трепереха.

Въоръженият мъж делеше вниманието си между тях и предната част на сградата.

Мелани, която го наблюдаваше, не забеляза проява на чувства или някаква емоция. Каза нещо в слушалката си веднъж, но иначе изглеждаше и действаше почти като робот.

Само дето куцаше. Очевидно имаше проблем с единния си крак.

Сега ужасените очи на Мелани се насочиха бързо към Джон с надеждата, че той има някакъв план. Но вместо това той й се видя различен, променен през последните няколко секунди, със зачервено лице и очи, които сякаш се издуваха в гнездата си.

— Джон?

— Без приказки! — каза отново мъжът, но Мелани не му обръщаше внимание. Сега цялото й внимание беше насочено към Джон Кларк, защото очевидно ставаше нещо нередно.

Отпусна ръце от главата си, сви лице в болезнена гримаса и стисна гърдите си с длани.

— Ръка на главата! Ръка на главата!

Кларк бавно се спусна на колене. Сега лицето му стана червено като цвекло и Мелани видя издути пурпурни вени по челото му.

— О, господи! — каза тя. — Джон, какво има?

Възрастният мъж направи крачка назад и опря ръка на стената.

— Не мърдай! — каза Яребица и вдигна своя пистолет към мъжа, като самият той се опря на стената. Яребица забеляза зачервеното лице на мъжа и разтревожения поглед на момичето.

Командосът от „Божествена сабя” насочи цевта на оръжието си към момичето.

— Не мърдай! — повтори той, най-вече защото не знаеше много английски. Но тъмнокосото момиче коленичи на пода до мъжа и го прегърна с ръце.

— Джон? Джон! Какво има?

Старият гвейло сложи ръка на гърдите си.

— Получава сърдечен удар! — каза момичето.

Яребица се обади по радиото на китайски:

— Жерав, Яребица е. Мисля, че старецът получи удар.

— Остави го да умре. Аз ще пратя някого да вземе момичето и да го доведе тук. Жерав, край.

Белият мъж лежеше настрани върху плочестия под, като се тресеше и гърчеше, изпънал право напред лявата си ръка и притиснал силно дясната върху сърцето си.

Яребица насочи пистолета към момичето.

— Ти мърдай! Ставай! Върни се!

Той коленичи бавно, защото заради болката в крака трябваше да внимава, и я хвана за косата със свободната си ръка. Дръпна я нагоре и настрани от умиращия стар гвейло. Дръпна я рязко, бутна я към стената при асансьорите и понечи да се обърне към мъжа. Но в този момент почувства удар по глезените си, стъпалата му отскочиха и той се метна назад. Падна силно по гръб на пода до мъжа, който вече май не умираше.

Очите на американеца го наблюдаваха злобно и внимателно. Старецът го беше изритал по краката, за да го събори, и сега хвана изненадващо силно найлоновия ремък на автомата, дръпна го рязко и Яребица се озова затиснат по гръб на студения под. Пръстът му се изхлузи от спусъка, когато опита с ръка да омекоти удара при падането, и сега се бореше да освободи ремъка от гърлото си и да надвие американеца, за да хване автомата си.

Но старецът се бореше също толкова силно. Оказа се жив и здрав и удивително силен. Ремъкът стискаше силно врата на Яребица, защото мъжът го беше увил около китката си и при всеки опит на китаеца да се изправи и да хване пистолета си мъжът дърпаше настрани ремъка и го събаряше рязко на пода.

Яребица погледна към стълбището, опита да извика за помощ, но възрастният мъж затегна още по-силно ремъка, като стисна трахеята му и викът се превърна в тихо гъргорене.