Том Клэнси - Код Заплаха

След още едно жестоко дърпане наляво, Яребица падна пак по гръб и съвсем изпусна автомата си. Протегна отчаяно ръце към оръжието.

Усещаше как силите го напускат, докато маха с ръце и рита с крака.

Сега американецът владееше положението.

Джон Кларк не можеше да вкара дясната си ръка при спусъка заради нараняването и ограничената си подвижност, но пък ремъкът лежеше идеално върху трахеята на китаеца и затова той го стискаше все повече, за да го удуши.

Когато всичко свърши, след около четиридесет и пет секунди от момента, в който престореният сърдечен удар му даде възможност да нападне, той легна по гръб до мъртвеца и задъхан, остана така няколко секунди.

Но знаеше, че няма време, и затова стана и се захвана за работа.

Бързо прерови джобовете на китаеца и извади пистолета си, както и един мобилен телефон, след което свали слушалката от главата на мъжа. Не говореше мандарин, но си сложи слушалката, като изключи микрофона, за да не се чува гласът му.

Мелани само гледаше.

— Мъртъв ли е? — запита тя, като все още не осъзнаваше видяното.

— Да.

Тя кимна.

— Ти го изигра? Престори се, че получаваш удар?

— Трябваше да се приближи. Съжалявам — отговори Кларк, като прехвърли ремъка на автомата през главата си.

— Трябва да повикаме полиция — каза момичето.

— Нямаме време — отговори Кларк.

Бързо я огледа. Райън му беше казал, че тя го е компрометирала, вероятно по заповед на мъж, когото смята за агент на ФБР. Джон не знаеше за кого работи младата жена или какви са мотивите й, но, изглежда, мъртвият китаец на пода беше един от двамата, опитали да я убият преди няколко часа на шосето „Рок Крийк”.

Определено тя не работеше за тези тук.

Кларк нямаше представа още колко убийци има в сградата или колко добре въоръжени и обучени са те, но ако са групата, очистила петимата мъже от ЦРУ в Джорджтаун, значи нямаше как да не са от най-висока класа.

Кларк нямаше доверие на Мелани Крафт, но реши, че тя сега е най-малкият му проблем.

Вдигна пистолета си.

— Знаеш ли как да го използваш?

Тя кимна бавно, докато гледаше в оръжието.

Той й го подаде, тя го хвана с две ръце и го насочи напред на нивото на кръста си, готова за стрелба.

— Слушай внимателно — обясни Кларк. — Трябва да стоиш зад мен. Далеч, но без да ме губиш от очи.

— Добре — отговори момичето. — Какво ще правим?

— Качваме се горе.

Джон Кларк изу обувките си и тръгна по тъмното стълбище. В същия момент чу как на етажа отгоре се отваря врата.

Жерав нареди на Бекас да слезе долу за жената и накара останалите трима свои подчинени — Пъдпъдък, Брегобегач и Чайка, да стоят с пленниците, докато той доведе директора на информационния отдел Гавин Биъри при един компютър в залата със сървърите. Американецът им беше казал че ще включи и въведе паролата в системата, за да даде на китайците администраторски достъп до системата.

Жерав удари едрия мъж по тила два пъти за наказание, че се бави нарочно, като и двата пъти го събори от стола. Третия път, след като забеляза колебанието в очите на американеца, му каза, че ще иде в конферентната зала и ще убие пленниците.

С нежелание Гавин включи системата.

Джон Кларк застана над отпуснатото тяло на млад и мускулест китаец. След като го чу да слиза, шестдесет и пет годишният американец беше се скрил на площадката под първия етаж, за да го чака. Когато мъжът мина край него, Кларк го удари отзад жестоко с приклада на автомата си. Мъжът падна по лице на бетона и още три тежки удара по главата го пратиха в несвяст.

Мелани излезе от скривалището си под стълбището и измъкна колана на мъжа, с който завърза ръцете зад гърба му. Смъкна якето до лактите му, за да го затрудни още повече да мърда. Взе автомата му, но не знаеше как да го използва и затова просто прехвърли ремъка му през глава и последва Джон нагоре с пистолет в ръка.

Джон бавно отвори вратата на втория етаж и погледна по коридора край редицата асансьори и мъртвия пазач, когото Джон разпозна като свой стар приятел на име Джо Фишър, след това насочи поглед към конферентната зала на края. Чу говор на китайски в слушалката си. Разбира се, не знаеше какво говорят, но така поне можеше да усети кога убийците ще разберат, че някой от екипа им не се обажда.

И този момент настъпи. Обадиха се втори и трети път с все по-напрегнат и разтревожен тон. Кларк тръгна бързо по коридора с автомат в лявата ръка, като гледаше през малкия стъклен прицел.