Джон Вердон - Запали реката

На екрана до надписа гореща полицейска линия започна да мига национален безплатен номер.

Бекерт продължи:

— Това дивашко нападение върху цивилизованото общество ще бъде посрещнато с цялата необходима сила. Няма да позволим законът на джунглата да триумфира. Ще сторим всичко необходимо, за да сложим край на прииждащата анархия. Обещавам ви — редът ще победи! — С изражение на свирепа решителност Бекерт се обърна към Шакър: — Кмете, ще кажете ли и вие няколко думи?

Шакър примигна, погледна към листа хартия в ръката си и после пак към камерата.

— Първо, госпожо Стийл, моите съболезнования за тази трагедия… — пак сведе очи към листа: — Тези, които ужасяват обществото ни със злодейства, насилие и нападения над героите, които ни защитават, са най-лошият вид престъпници. Противозаконните им действия трябва да бъдат спрени, за да се възстанови мирът в прекрасния ни град. Молитвите ни са за семейство Стийл и храбрите защитници на Уайт Ривър… — Той сгъна листчето си и вдигна поглед. — Бог да благослови Америка!

Бекерт се обърна към Клайн.

— Шеридън?

Окръжният прокурор заговори твърдо:

— Нищо не предизвиква закона така, както нападението над мъжете и жените, заклели се да го бранят. Службата е включила ресурсите си в пълен обем в щателно разследване за разкриване на истината и постигане на справедливост за семейство Стийл и за цялото ни общество!

Образът се прехвърли върху журналистката в студиото.

— Благодаря ви, господа. А сега се връщаме към допълнителните въпроси с екипа за тематичен анализ на РАМ… — картината се върна към тримата мъже на масата, докато гласове зад кадър им задаваха въпроси.

Първи мъжки глас:

— Комисар Бекер, нима намеквате, че Джордан и Тукър са главните заподозрени за снайперския изстрел?

Бекерт отвърна безизразно:

— Те определено са от интерес за нашето разследване.

Втори мъжки глас:

— Обявени ли са за издирване?

Бекерт, със същия равен глас:

— Откриването им е въпрос от първостепенно значение, те не са се свързали с нас и местонахождението им в момента е неизвестно.

Първи женски глас:

— Имате ли доказателства за участието им в стрелбата?

Бекерт:

— Логиката подсказва подобно заключение.

Първи мъжки глас:

— Какъв е планът за намеса в текущия хаос? В „Гринтън“ продължават да избухват пожари.

Бекерт:

— Планът ни е да отговорим с цялата сила на закона. Няма да толерираме безредици и хора, които заплашват реда. Всеки, изкушен да използва политическите протести като прикритие за грабежи и палежи, най-добре да чуе следното: Наредил съм на полицаите, ако се налага, да използват смъртоносна сила, за да защитят живота на гражданите, които спазват закона.

Друг мъжки глас попита комисар Бекерт дали специалният му отряд се е сблъскал с въоръжена съпротива от страна на членовете на АРС. Той отвърна, че операцията е включвала оръжия и след като се повдигне официално обвинение, ще бъдат разкрити и допълнителни факти.

Същият глас попита дали е имало пострадали от двете страни на сблъсъка. Докато, за да избегне отговора, Бекерт повтаряше твърдението си за допълнителна информация по-късно, Гърни обърна внимание колко показва часовникът на компютърния екран. Беше девет и петнайсет, което идваше да рече, че трябва да тръгва за срещата с Хардуик в девет и трийсет. Макар да му бе интересно какво ще се разкрие по време на останалата част от пресконференцията, знаеше, че предаванията на РАМ може да се гледат и на запис. Затвори лаптопа, взе телефона и тръгна към колата си.

Доскоро разпадащ се стар смесен магазин с неприятен дъх на мухъл, „Абелардс“ беше поет от наследничка на бруклинската сцена на изкуството на име Марика. Абстрактен експресионист по специалност, тя беше силно емоционална жена около трийсетте, с вълнуваща фигура, която не се срамуваше да демонстрира, с многобройни пиърсинги и татуировки и със стряскаща палитра цветове на косата.

Когато не рисуваше и не ваеше скулптури, тя се занимаваше с преустройство на помещението. Премахна хладилника за жива стръв и витрините за пуешка пастърма. Ошлайфа и лакира дюшемето. Инсталира нов хладилник, пълен с органични продукти от свободно отглеждани животни, щанд за местен хляб, висок клас машина за еспресо и четири модернистични масички с ръчно боядисани столове. Ламариненият покрив, висящите на кабели крушки и грубо скованите полици останаха непокътнати.