Джон Вердон - Запали реката

Пайк завърши речта си с многозначително леко кимване и замлъкна. Емоционалното напрежение, натрупано по време на словоизлиянието му, остави леки тикове в ъгълчетата на устата му.

Килбрик ограничи реакцията си до замислено присвиване на устните.

— Госпожице Джаксън? Имаме около минута, ако искате да дадете кратък отговор?

Погледът на Блейз Лавли Джаксън беше твърд.

— Да, ще бъда кратка. Дрънканиците на Пайк са същите фашистки дивотии, с които вие от РАМ от години тъпчете отрепките си от караваните. Ще ви кажа какво всъщност правите — показвате неуважение. Белият човек винаги се мъчи да накара черния да се чувства дребен, да се чувства безсилен, да се чувства като не-човек. Не му давате свястна работа, а след това му натяквате, че е безполезен, понеже няма свястна работа. Ще ви кажа какво правите. Съгрешавате с греха на неуважението. Чуйте ме, дори ако не се вслушате в нищо друго. Неуважението е майката на гнева, а той е пожарът, който ще изпепели тази страна до основи. Лакстън Джоунс не носеше наркотици, не носеше оръжие и не го издирваха. Не беше нарушил никой закон. Не беше извършил престъпление. Не беше причинил зло никому. Но въпреки това го застреляха. Гръмнаха го в лицето. Колко често полицията дърпа спусъка в лицето на бял? Колко често убиват бял, който не се е провинил в нищо? Ако искате да разберете истината за мястото, на което се намираме, ако искате да разберете за какво точно се бори АРС, помислете върху това.

Килбрик сияеше от възбуда.

— Е, ето ги пред вас. Двете страни на кризата в Уайт Ривър. В челен сблъсък. По „Вечерен сблъсък“. А сега да преминем към камерите от мястото на събитието — вашите очи по напрегнатите улици на Уайт Ривър. Аз съм Стейси Килбрик и бдя за сензационните новини. Останете с нас!

Сцената в студиото се смени с кадър награда от високо. Гърни различаваше дим, струящ от покривите на три сгради. От едната бълваха и оранжеви пламъци. На главния булевард той отбеляза процесия полицейски коли, пожарна и линейка. Камерата долавяше отгласи от сирени и клаксони.

Гърни отдръпна стола си от масата, сякаш да се дистанцира от онова, което вижда на компютърния екран. Гадеше му се от циничното превръщане на нещастието, гнева и разрухата в риалити шоу. Далеч не го правеше само РАМ. Медийните корпорации навсякъде по света се ангажираха в постоянно пропагандиране и преувеличаване на конфликта — бизнес модел, построен върху отровното прозрение, че раздорът продава. Особено раздорът, свързан с расови безредици. И това прозрение си имаше също толкова отровен аналог — нищо не гради вярност по-добре от споделената омраза. Ясно беше, че РАМ и орлякът й зли имитатори нямат свян да подхранват тази омраза, за да изграждат вярна публика.

Въпреки това Гърни осъзна, че е време да зареже съжалението за нещо, на което не може да повлияе, и да се съсредоточи върху въпросите, на които може да намери отговори. Например дали гневът на Блейз Лавли Джаксън срещу полицията би бил достатъчен да я доведе до действия, надскачащи организирането на протести? Като например планиране, уговаряне и осъществяване на снайперистки акт. И защо Клайн не се бе свързал с него? Дали прокурорът се бе изплашил от въпроса, който остави в гласовата му поща по повод липсващата в разговора им тема? Или потенциалният отговор беше толкова деликатен, че изискваше продължителен размисъл или може би дори консултация с друг участник в играта?

Тази мисъл по заобиколен път събуди друг въпрос, който витаеше в мислите на Гърни още откакто Марв Гелтър изостави гостите си, за да проведе разговор с Дел Бекерт. Що за връзка имаше расистът милиардер с полицейския комисар в Уайт Ривър?

— Знаеш ли дали прозорците горе са затворени?

Гласът на Мадлин го стресна. Той се извърна и я видя, застанала по пижама в коридора, който водеше към спалнята.

— Прозорците ли?

— Заваля.

— Ще ида да погледна.

Тъкмо когато Гърни се канеше да изключи компютъра, на екрана е големи букви се появи съобщение:

ВАЖНА НОВИНА!

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ, ДИРЕКТНО ИЗЛЪЧВАНЕ — от 9:00 утре!

С КОМИСАР БЕКЕРТ, КМЕТА ШАКЪР, ОКРЪЖНИЯ ПРОКУРОР КЛАЙН

Детективът се постара да запомни часа. Надяваше се събитието да приключи, преди да му се наложи да тръгне за срещата с Хардуик.

На горния етаж откри само един отворен прозорец, но той стигаше да напълни стаята с цветния аромат на пролетната нощ. Постоя известно време там, вдишвайки топлия сладък вятър.

Дълбоко усещане за покой замени препускащите му мисли. Той си припомни случайно попаднал му цитат — просто част от изречение, изникнала от незапомнен контекст и прилепила се за мига: лечебно спокойствие.