Джеймс Паттерсон - Готвачът

Да преследваш терорист с една кола и един човек в нея, е лудост. Никога няма да се получи.

Но точно това правя в момента.

Изчаквам няколко секунди, докато Фарзат стига края на улицата. После излизам след него и се старая да поддържам максимална дистанция помежду ни, както са ме учили.

Той първо завива по Даунман Роуд, основна пътна артерия през този квартал, и продължава на север. Странно решение, защото на север няма кой знае какво освен „Лейкфронт“ — регионално летище, което обслужва най-вече частни чартърни полети на близки разстояния и е известно с ниското си ниво на сигурност. Разполага с няколко ченгета под наем за охрана и направо древна телена ограда.

Стискам волана по-здраво и продължавам след Фарзат.

За щастие, той прави завой няколко пресечки преди летището, след което — още по-странно — спира пред денонощно заведение на „Макдоналдс“.

Спирам на половин пресечка от него и наблюдавам през бинокъла си как плаща в брой за три мазни плика и шест чаши кафе в картонени поставки. Възможно е просто да отива на работа и да е нощна смяна, а от „Макдоналдс“ да купува вечеря за колегите си, вместо да се готви да нахрани група фундаменталисти. Моля се да е така. Ще видим.

Фарзат пак потегля и този път се насочва на юг по булевард „Мейо“. Подминава отбивката за шосе И-10, после внезапно прави обратен завой и ускорява в посоката, от която е дошъл.

По дяволите, да не би да ме е забелязал?

Няма начин да повторя обратния завой, без да ме види. Ето защо свивам по най-близката пресечка и бързо правя полукръг. Тъкмо преди да изляза обратно на „Мейо“, Фарзат изфучава покрай мен — отново в южна посока.

А?

Все едно. Излизам на булеварда и поемам по същия път.

Продължавам да карам след него още няколко минути и накрая излизаме на Алмонастър Авеню. То върви паралелно на широк плавателен канал, има две ленти и е изпъстрено с дупки. Освен това е зловещо пусто. Подминавам няколко изоставени индустриални парцела отляво, полускрити от храсти и дървета. Отдясно има само километри тъмни, зловещи блата.

Накрая колата на Фарзат забавя ход и спира на скрита алея, препречена от ръждясала заключена порта. Аз удрям спирачките по-рано и бавно се плъзвам в аварийното платно, след което отново вадя бинокъла.

Гледам как Фарзат излиза от форда, отключва металната порта, връща се в колата и продължава напред. В един момент фаровете му осветяват избеляла желязна табела, на която пише АВТОМОРГА ГИЛЪРИ & СИНОВЕ.

Както казах, Фарзат може да има съвсем законна причина да е тук по това време. Може да е пазач нощна смяна на автоморгата. Може да е приятел на собственика. А може би… може би… Глупости. Кого заблуждавам?

Екипното проследяване има още едно предимство. Подкрепленията са на едно обаждане разстояние.

С екип никога не оставаш сам с лошите.

Както аз сега.

Но какъв трябва да е следващият ми ход?

Досега винаги съм имал цял екип до себе си. Колеги детективи по фланговете, полицаи, които да обезопасят периметъра, хеликоптер над главата си, тактически отряд, заел позиции наблизо.

Тази вечер съм сам.

Умирам да разбера какво се случва отвъд тази порта. Кой друг присъства на срещата. Кой я ръководи. Какво си говорят. Обмислям да извадя деветмилиметровия си „Смит и Уесън“ от заключената жабка, да прескоча оградата и сам да проверя. Реално погледнато обаче, без подкрепления и защита, това може да се окаже самоубийствена мисия.

Ето защо решавам да си стоя на мястото. Макар Фарзат да е спрял за няколко бигмака или каквото там е купил, се надявам, че не е последният, когото очакват на срещата, и че всеки момент ще се появят и други късни гости на автоморгата. Ако успея да им запиша номерата, това много ще ми помогне да разбера каква е мрежата от познати на Фарзат.

Не съм сбъркал: пет минути по-късно в огледалото ми за обратно виждане се появяват чифт фарове. Плъзвам се надолу в седалката си, докато покрай мен минава овехтял и изкалян кафяв джип „Чероки“… и обръща по алеята към автоморгата.

Отново вдигам бинокъла и започвам да диктувам номера му на диктофона си.

След секунди пристига трета кола и аз записвам и нейния номер. Тази е лъскаво сиво ауди, а шофьорът е мъж със сако и вратовръзка. Докато се отдалечава по алеята, зървам силуета на друг мъж на задната седалка.

Усещам, че ръцете ми са се изпотили от нетърпение. Кои може да са тези хора? И що за терорист пътува с шофьор за среща на тайната си група?