Джеймс Паттерсон - Готвачът

Марлийн се надвесва през прозореца и ми хвърля остър поглед, който призовава: Довлечи си задника обратно тук и се захващай за работа!

— Ами тогава сигурно ще му мисля — отвръщам. — Не вярвам, че ме очаква бъдеще в полицията…. През годините си затворих много врати и обидих доста шефове.

— Но пък спаси стотици животи, ако не и хиляди — отбелязва Гордън. — Вземи.

Той вади кафяв плик от един джоб на количката и ми го подава.

— Какво е това? — питам.

— Бъдещето ти, ако го искаш — отговаря той. — Молба за лицензиране като частен детектив във великия щат Луизиана. Не е лесна работа, Кейлъб. Има интензивен четиресетчасов подготвителен курс, следван от тежък изпит. Ако го издържиш — поздравления, ще трябва да прекараш шест месеца в агенция-спонсор, преди да започнеш да приемаш самостоятелно случаи.

Вземам колебливо плика. Би трябвало да тежи от документи, но го усещам лек като перце.

— Смяташ ли, че от мен ще стане частен детектив? — питам.

— След събитията от последните няколко седмици, да, така смятам — отвръща той. — Както и много други хора. Обаждат ми се, за да питат дали си на разположение за някои… сложни случаи. И, Кейлъб, за мен ще бъде чест да ти стана спонсор, когато му дойде времето.

Кимам.

— Ще си помисля.

— Знам, че ще си помислиш — усмихва се той. — Междувременно, колко дълго ще караш инвалид като мен да чака за храната си?

— Ей сега идва, обещавам — казвам аз, обръщам се и веднага разбирам, че без да искам, съм излъгал стария си приятел.

Защото зад „Готвачът убиец“ стои Ванеса.

Отивам при нея и тя почти скача в обятията ми, прегръща ме и ме целува, а аз я прегръщам и целувам в отговор.

— Чакай малко — смея се. — Сигурно воня на пот и мазнина.

Тя отново ме целува.

— Мислиш ли, че ме интересува?

Разделяме се, но не се отдалечаваме особено един от друг. Гърдите ме болят след прегръдката, ала не ми пука.

— Надявам се, че не — отговарям.

Облечена в джинси и бяла блуза, тя изглежда като ангел. Русата й коса блести като злато, простите дрехи не могат да скрият извивките на тялото й, а на лицето й сияе искрената усмивка на някого, който е поел по нов, изпълнен с любов път в живота си.

— За ваш късмет сте прав, господин Руни — казва тя. — Знам, че сте зает, но имате ли време за една от прочутите ни разходки?

— Ще намеря време — отвръщам и свалям престилката. Отварям задната врата и се провиквам:

— Map, излизам за две минути! Дай на Гордън каквото поиска, за сметка на заведението!

Пускам престилката и плика на пода на караваната, а Марлийн се провиква в отговор:

— Побързай, иначе ще те намеря и ще нося пушка. Този път няма да пропусна!

Поемаме по тихото Еспланейд Авеню — широк булевард, по който се редят величествени стари къщи. Не след дълго ръцете ни се намират и пръстите ни се преплитат.

— Така и не ти благодарих — обажда се тя. — За всичко.

— Защото няма нужда да ми благодариш — отвръщам.

— Ако не беше ти, още щях да съм в капан — продължава тя. — Да работя нещо, което мразя. Омъжена за човек, когото ненавиждам.

— Не го вярвам дори и за секунда.

— Вярно е, Кейлъб. Ти не спаси само града. Спаси и… мен .

Спираме под сянката на дъб, чиито листа нежно шумолят. Извръщам се към нея и обгръщам кръста й с ръка.

— Ти си много по-силна, отколкото осъзнаваш, Ванеса. Заслужаваш всичко най-хубаво на света. Рано или късно щеше да намериш начин да стигнеш до него.

Тя ми се усмихва и се притиска към мен.

— Мисля, че вече съм стигнала до него. Не, поправка: сигурна съм.

Целуваме се отново и отново под разперените клони на дъба и не след дълго чувам клаксона на „Готвачът убиец“.

Тя се смее.

— Марлийн те призовава.

— На хубавата храна и добрите клиенти никога не се отказва — заявявам аз.

Тя ме хваща за ръката, стисва я любвеобилно и ме повежда обратно към мястото, което обичам повече от всяко друго.

— Хайде — казва, — ще ти помогна… ако искаш.

Аз също стисвам ръката й.

— Искам — отвръщам. — Много искам.

• 1 филе от сом, около 150–200 г.

• 1 с.л. мед

• 1/4 ч.л. сол

• 1/4 ч.л. прясно смлян черен пипер

• 1/2 ч.л. лют червен пипер

• 1/4 ч.л. смлян кардамон

• 1 с.л. паста от хрян

• 2 с.л. майонеза

• 2 с.л. зехтин, разделени

• 1 малка главичка лук, нарязана на тънки филийки