Джеймс Паттерсон - Готвачът

Никога в живота си не съм бил по-щастлив.

Минаха две седмици от Марди Гра и всичко в най-прекрасния град на света отново е нормално, или поне толкова нормално, колкото е възможно в този великолепен, откачен метрополис. Новинарският поток за атаките е отслабнал, Били Нийдъм вече не се споменава на първа страница, а развълнуваните разкази за „чудото на Ню Орлиънс“ — верижната катастрофа на смъртоносните самолети-дронове в имението на Емили Бодет — са заменени от разговори за жребия в Националната футболна лига и какво значи той за нашите „Сейнтс“.

Има и още няколко чудеса — като това, към което не спирам да хвърлям погледи, докато бързам да изпълня поръчките, изстреляни към мен с резкия, лаещ глас на Марлийн.

От отсрещната страна на улицата, седнали на ниска бетонна стена, са се наредили около дузина бели момчета, облечени в жълти тениски, панталони или суитшърти.

Членове на „Войниците от Франклин Авеню“.

Днес обаче не са дошли да ме заплашват.

Днес ядат от моята храна. Предполагам, че след като спасих града, бандата е била толкова благодарна, че е решила да не ме убива.

Да, случват се чудеса.

Разпитваха ме, после пак ме разпитваха и накрая ми казаха, че в бъдеще мога да очаквам и допълнителни разпити от всякакви правителствени агенции и парламентарни комисии. „Таймс Пикаюн“ захапа историята от мига, в който в имението на Емили пристигнаха първите полицейски коли и линейки, и към днешна дата репортажите включват новината за повишението на Кънингам, няколко неочаквани пенсионирания сред висшия ешелон на нюорлиънската полиция и малка дописка за високопоставен агент на ФБР на име Морган, който е назначен на нова, много важна длъжност.

Началник на офиса на ФБР в Бъти, Монтана.

Опашката е дълга и знам, че скоро ще ни свършат продуктите, но не ми пука. Живи сме, здрави сме, а Марлийн, бидейки себе си, е открила начин да припечелим допълнително от цялата работа: шарени тениски с рисунка на „Готвачът убиец“, от чиито задни врати излиза огнена диря, моя карикатура как бягам от караваната и текст: ГОТВАЧЪТ УБИЕЦ Е БОМБА!

После чувам глас, който вика отвън:

— Ей, това е пълно безобразие! Дискриминирате инвалидите! Ще ви съдя, така да знаете!

Отдалечавам се от печката и фритюрника, поглеждам през прозореца за сервиране и се ухилвам.

— Гордън, ей сега идвам!

Марлийн казва:

— И побързай, дявол го взел, опашката не намалява!

Излизам през задната част на караваната — където има нова табела с надпис НЕ ЧУКАЙ, АКО НЯМА ДА СИ ПЛАТИШ, опит да спре наплива на търсачите на автографи и репортерите — и заобикалям с бърза крачка, за да се видя с приятеля си Гордън Андрюс, опитния частен детектив, помогнал на мен и на Ню Орлиънс в разследването, което ни спаси. По цялата ламарина на караваната чак до менютата са залепени десетки картички, ръкописни бележки и дори детски рисунки, всички с едно послание:

Благодаря, че спаси Ню Орлиънс.

Не исках да ги слагаме отвън, но както винаги, Марлийн тропна с крак.

Помисли за рекламния ефект и колко хора ще привлече, глупчо — заяви ми тя.

Гордън е на средна възраст, с посивяла брада, мъж с класа и стил, с бледосин костюм на райе и червена папийонка. Докато вървя към него, той умело завърта електрическата си количка, за да застане срещу мен.

От дванайсет години е в инвалидна количка, след като един тип, когото следеше по време на някакъв случай, се ядоса и го простреля, с което прекъсна гръбначния му стълб и го парализира. Само че чувството му за хумор, острият ум и връзките му из цял Ню Орлиънс си останаха все така силни.

Стисвам му ръката и казвам:

— Гордън, още веднъж ти благодаря, че ми помогна. Без теб нямаше да се справя.

Той също стиска ръката ми и отговаря с благия си глас:

— Е, стари приятелю, щом така мислиш, ще оттегля заплахите си… ако получа двойна порция от прочутите ти клатушковци.

— Разбира се — отвръщам, — и то за сметка на заведението.

Усмивката му е неизменно весела.

— Не се и съмнявам… но, Кейлъб?

— Да?

— Преди да се върнеш пред печката и да започнеш да готвиш и да пропускаш обидите на Марлийн покрай ушите си, трябва да те попитам: какво следва сега?

— Какво имаш предвид?

Той завърта количката, оглежда опашката от гладни клиенти, проточила се надалеч, и чакащите, които си правят селфита с караваната, и казва:

— Ами виждам, че тук въртиш добър бизнес, приятелю. Но я си представи, че на Марлийн й омръзне? Или пък краката и ставите започнат да те болят? Или дробовете ти се запушат от всичкия този дим и мазнина, които вдишваш?