Джеймс Паттерсон - Готвачът

Стигам до смачканата кабина на една от чесните и се навеждам да погледна през строшеното предно стъкло към огънатата седалка, счупената конзола с уреди и…

Вътре няма никого.

Никого!

Има контролни уреди, лаптоп и съсипан механизъм от кабели и лостове. Тогава разбирам.

Нямало е да бъде самоубийствена мисия.

Щяло е да бъде само убийствена мисия — чесните са били превърнати в огромни дронове, пълни с оръжия.

Нищо чудно, че на един от хангарите имаше висока радиоантена.

Така са ги контролирали.

Сещам се за Ангъс, когото разпитах на моста.

Имаше и очилати умници — със сигурност по-умни от теб, ченге.

Значи не е самоубийствена мисия.

Което значи…

Завъртам се, оглеждам двата отворени хангара и…

Ето го аудито, което се отдалечава с пълна скорост.

Бяга.

Били се спасява.

Мога да крещя, да викам и да се тръшкам, но полицейските ми инстинкти вземат връх.

Хвърлям се на опръсканата с гориво трева, вадя пистолета и започвам да стрелям.

Не като по филмите или телевизията с бърз откос.

Шансовете не са в моя полза.

Насилвам се да се успокоя, да се съсредоточа и най-вече да се прицеля добре.

Изстрелвам един куршум.

Втори.

Трети.

Всяка секунда отдалечава аудито от мен и го приближава до успешното бягство, а аз не мога да допусна това да се случи.

Всичко зависи от мен.

Отново стрелям.

И отново.

Подобно на ловец на патици, се целя пред, а не в движещата се кола, и не спирам да стрелям, като се стремя да ударя не гумите и резервоара, а някой прозорец.

Искам да убия копелето.

Стрелям отново.

И тогава…

Аудито забавя ход.

Разклаща се напред-назад.

Забавя още повече.

Аз ставам — разтреперан, с омекнали крака, — а гърдите ме болят така, сякаш костите в тях скоро ще пронижат сърцето ми и ще умра от кръвозагуба до пламтящите отломки, но не ми пука.

Вече съм отвъд всякаква загриженост за себе си.

Започвам дългата си разходка до аудито.

За пореден път залогът ми е успешен и любимото ми Голямо спокойствие, жителите му и най-вече моята Ванеса са спасени.

Ванеса.

Имам чувството, че минава половин сутрин, докато се добера до колата. Двигателят още върви, но предното стъкло и прозорците са нашарени с дупки от куршуми.

Дръпвам вратата на шофьора и Били се изсипва навън.

Изглежда, че един от куршумите ми го е уцелил в рамото.

Има много кръв — и по него, и по седалката.

Той се изтърколва на земята.

Очите му са отворени.

Още е жив.

Аз приклякам до него.

Той ми говори, проклина ме, обещава ми отмъщение, жестока смърт.

Пъхам дулото на пистолета си в устата му.

Очите му се разширяват. Опитва да изкрещи със студената стомана в устата си.

Привеждам се напред, за да ме чуе.

— Помниш ли как онзи ден ти казах, че ще пъхна пистолета си в гадната ти уста и ще дръпна спусъка?

Натискам оръжието по-навътре.

— Ти прати хора да нападнат Марлийн! Да потрошат караваната!

Очите му са широко отворени, мъчи се да говори, но аз не вадя пистолета. Не ме интересува какво има да казва.

— Ти прати онези нацисти след Ванеса! Защо? За да ме сплашиш? И на Лукас Дод ли разказа за мен и Ванеса?

Той кашля и се дави, опитва се да обясни, но няма какво да добави. От отчаяното му изражение разбирам, че всичките ми предположения са верни.

— Шейсет и пет хиляди души! Щеше да избиеш шейсет и пет хиляди души!

Вдига здравата си ръка, мъчи се да ме отблъсне, но не успява. Твърде е слаб, а аз съм твърде решителен.

После издърпвам пистолета си от устата му.

Той кашля, дави се.

Ръбът на дулото е овлажнен от кървавата му слюнка.

— Върви по дяволите, Били — изругавам. — Но не днес… защото всеки куршум в пистолета ми струва около петдесет цента, а това е повече, отколкото ти някога ще струваш.

После сядам и зачаквам.

— Дай ми пет черпака, три патета, шест клатушковци, два мустака и девет ръски!

Превил съм се над горещата печка и целият се къпя в пот.

Дъвча чушка след чушка и вече започват да ми се появяват киселини.

Но може болката да е от заздравяващата ми гръдна кост и три ребра, които още ме измъчват, след като бронежилетката спря куршума от пистолета на Били Нийдъм.

Бъркам царевична каша, пека наденички, препичам багети, запържвам патешки гърди, задушавам скариди, жаря филета от сом и пържа ленти тесто като маниак, работя на пълна скорост, за да смогна с поръчките, които бившата ми жена не спира да сипе към мен.