Гийом Мюссо - Момичето и нощта

— Венка!

Внезапно силуетът на Алексис се очерта на фона на ясното небе, където сияеше пълна луна. Венка направи няколко крачки, за да се присъедини към сянката. За миг й се стори, че почувства надигащото се в нея удоволствие — силно, изгарящо, неконтролируемо. Телата им, които се преплитат едно в друго и се разтварят, докато се разтопят във вълните и вятъра. Виковете им, които се смесват с тези на чайките. Конвулсиите, взривяващият оргазъм, ослепителната бяла мълния, която те пронизва, създавайки усещането, че цялото ти същество се разпръсква на парчета.

— Алексис!

Когато Венка най-сетне притисна в прегръдките си своята любов, вътрешният глас отново й прошепна, че всичко ще свърши зле. Но на нея не й пукаше за бъдещето. Любовта е всичко или нищо.

Важен бе единствено настоящият момент.

Изгарящата и гибелна съблазън на нощта.

(„Нис Матен“ — ПОНЕДЕЛНИК, 8 МАЙ 2017 г.)

МЕЖДУНАРОДНАТА ГИМНАЗИЯ „СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ“ ЧЕСТВА 50-АТА СИ ГОДИШНИНА

Следващият уикенд флагманът на технологичния парк „София Антиполис" ще духне своите 50 свещи.

Създадена през 1967 г. от Френската светска мисия за обучение на децата на имигранти, международната гимназия е необичайно учебно заведение на Лазурния бряг. Известна с високото ниво на образование, което дава, тя е ориентирана към преподаването на чужди езици. Нейните двуезични специалности дават възможност да се получи международно призната диплома и днес приемат близо хиляда френски и чуждестранни ученици.

Тържествата ще започнат в петък, 12 май, с Ден на отворените врати, по време на който учениците и преподавателите ще представят своите художествени творения — фотоизложби, филми, театрални представления, създадени по случай това събитие.

Празникът ще продължи на следващия ден по обяд с коктейл, на който ще се съберат бивши възпитаници и преподаватели от училището. По време на тази церемония ще бъде положен първият камък на нова пететажна сграда, наречена „Стъклената кула“, която ще бъде построена на мястото на сегашния физкултурен салон, който скоро ще бъде сринат до основи. Предназначението на тази ултрамодерна сграда ще бъде да подслонява учениците от подготвителните курсове за висшите училища. Възпитаниците от випуск 1990–1995 г. ще имат честта да бъдат последните ползватели на физкултурния салон същата вечер по време на „партито на бившите ученици“.

Директорката на гимназията, г-жа Флоранс Гирар, се надява, че максимален брой хора ще се присъединят към честването на тази годишнина. „Най-сърдечно каня всички бивши възпитаници и преподаватели да споделят този радостен момент. Разговорите, срещите, спомените ни напомнят откъде идваме и са от съществено значение да разберем накъде отиваме“, продължи директорката своето малко несвързано изказване, преди да уточни, че във Фейсбук е създадена група специално за случая.

Стефан Пианели

Когато седиш в самолет, който се разбива, е напълно безполезно да закопчаваш колана си.

Харуки Мураками

София Антиполис Събота, 13 май 2017 г.

Паркирах наетата кола под боровете до бензиностанцията, на триста метра от входа на училището. Бях пристигнал директно от летището след полет от Ню Йорк до Ница, по време на който не можах да мигна.

Предния ден бях напуснал набързо Манхатън, след като бях получих по пощата статия, посветена на петдесетата годишнина на бившата ми гимназия. Писмото със статията ми беше изпратено на адреса на моето издателство от Максим Бианкардини, който някога бе най-добрият ми приятел, но когото не бях виждал цели двайсет и пет години. Беше ми написал номера на мобилния си телефон, който се поколебах да набера, преди да осъзная, че нямам друг избор.

— Прочете ли статията, Тома? — попита ме той почти без предисловие.

— Затова ти се обаждам.

— Знаеш ли какво означава това?

В гласа му долових познатите нотки, но променени от нервността, трескавостта и страха.

Не отговорих веднага на въпроса му. Да, знаех какво означава. Това щеше да сложи край на досегашния ни живот. Означаваше, че ще прекараме следващата част от него зад решетките.

— Трябва да дойдеш на Лазурния бряг, Тома — каза Максим след кратко мълчание. — Трябва да измислим план как да го избегнем. Трябва да направим нещо.

Затворих очи, обмисляйки последиците от това, което щеше да се случи: мащабите на скандала, съдебните последствия от него, съкрушителният удар, който щеше да нанесе на нашите семейства.