Джеймс Роллинс - Последната одисея

Въпреки това подозираше, че избирането й за ръководител на екипа не се дължи единствено на академичните й постижения и работата на терен. Баща й беше сенатор Кент Каргил, представител на щата Масачузетс. Макар да твърдеше, че не е използвал никакви връзки, баща й беше професионален политик и служеше вече четвърти мандат, което означаваше, че лъжата му е втора природа. Освен това той в момента беше председател на Комисията за международни отношения. Независимо дали беше казал нещо, или не, мястото му в Сената най-вероятно беше повлияло на вземането на решението.

„Че как иначе?“

После дойде неочакваното повикване да отлети за замръзналата пустош на Гренландия. Поне то беше дошло не от баща й, а от колега, която се беше обърнала към нея с лична молба да дойде и да се запознае с направеното откритие. От разкопките в Египет я откъсна не толкова приятелството, колкото любопитството — и особено последните думи на колегата й: „Задължително трябва да видиш това. Може да се стигне до пренаписване на историята“.

И вчера тя беше отлетяла от Египет за Исландия, откъдето беше взела самолет от Рейкявик до малкото градче Тасиилак на югоизточния бряг на Гренландия. Беше прекарала нощта там в единия от двата хотела. По време на вечерята — рибена яхния — се беше опитала да научи нещо повече за откритието, но в отговор беше получила само неразбиращи погледи и мълчаливо поклащане на глави.

Изглежда, само неколцина от местните знаеха за новото откритие — и никой от тях не искаше да говори за него. Дори тази сутрин тя все още не знаеше нищо.

Сега седеше в лодка с трима непознати, всичките мъже, и плаваше в мъртвешки притихнал фиорд през мъгла, гъста като студена паста. Сутринта приятелката й беше пратила съобщение, че ще дойде следобед в Тасиилак, за да получи мнението й за находката.

Което означаваше, че дотогава беше оставена да се оправя сама и очевидно се намираше в непознати води.

Подскочи, когато чу силния рев, от който неподвижната вода около лодката потрепери. Сякаш чудовището пред тях беше усетило приближаването им. На няколко пъти през нощта беше чувала подобен грохот, който й пречеше да заспи и засилваше напрежението й.

Здравенякът с кестенява брада, който седеше на носа на лодката, се обърна към нея. Бузите и носът му бяха зачервени от студа. Жълтата му канадка беше разкопчана, сякаш изобщо не усещаше ниската температура. Беше се представил като канадски климатолог, но Елена не можеше да си спомни името му. Нещо шотландско. Като Маквикинг например. По обруленото му от студа лице беше трудно да се прецени възрастта му. С еднакъв успех можеше да е както на двайсет и пет, така и на четирийсет.

Мъжът махна с ръка напред.

— Ледотръс — обясни, когато тътенът затихна. — Нищо тревожно. Просто ледът се пропуква и се откъсва от лицето на ледника Хелхайм. Тази маса лед пред нас е един от най-бързо движещите се ледници на света и се спуска с трийсетина метра на ден в океана. Миналата година от него се откърти огромно парче. Дълго около шест километра, широко километър и половина и дебело към седемстотин метра.

Елена се опита да си представи айсберг с размерите на Долен Манхатън, минаващ покрай малката им лодка.

Климатологът се загледа в мъглата.

— Трусът от онова откъртване продължи през целия ден и беше регистриран от сеизмометрите навсякъде по света.

— И това трябва да ме успокои ли? — попита тя и потръпна.

— Извинете. — На лицето му цъфна огромна усмивка, а зелените му очи проблеснаха дори в мъглата и моментално го направиха да изглежда много по-млад. Сега Елена предположи, че е само няколко години по-възрастен от нея. И изведнъж си спомни името му — Дъглас Макнаб.

— Цялата тази активност ме привлече тук преди десет години — призна той. — Реших, че е по-добре да го проуча, докато все още мога.

— Какво искате да кажете?

— Работех в операция „Айсбридж“ на НАСА, която наблюдаваше ледниците на Гренландия с помощта на радари, лазерни алтиметри и камери с висока резолюция. И по-конкретно ледника Хелхайм, който за последните двайсет години се е отдръпнал с близо пет километра и е станал със стотина метра по-тънък. Хелхайм е нещо като репер за цяла Гренландия. Цялото място се разтопява шест пъти по-бързо, отколкото преди трийсет години.

— Ами ако всичкият лед се стопи?

Той сви рамене.

— Само водата от ледената шапка на Гренландия може да повиши нивото на световния океан с шест метра.