Джеймс Роллинс - Последната одисея

Леонардо присви очи към пожълтелите страници със ситно изписан текст и поклати глава.

— Несъмнено е на арабски, но не владея добре езика. Може би ако имам време, бих могъл да…

Папата махна пренебрежително с ръка.

— Имам на разположение книжници, владеещи арабски. Те успяха да преведат тези страници. Оказва се, че са единайсетата книга от по-голяма поетична творба. Първите редове гласят: „След като вече дойдохме до кораба и до морето, кораба свлякохме първо навътре в морето свещено, вдигнахме мачтата, още платната на черния кораб [4] Тук и нататък се използва преводът на Георги Батаклиев на „Одисея“ — Б. пр. “.

Франческо се намръщи. „Защо това ми звучи познато?“

Понтификът продължи да рецитира по памет превода:

— „Вкарахме вътре овцете, а после и ние самите влязохме опечалени, потънали целите в сълзи. Зад тъмноклюния кораб ни прати попътния вятър — съпровождана отличен в морето, надуващ платната, гиздавокосата Кирка, богинята с говор човешки…“

Франческо така се шокира, че ахна и прекъсна папата.

„Кирка… това може да означава само едно нещо“.

Леонардо се вгледа в страниците и потвърди мисълта му.

— Да не искате да кажете, че това е превод на „Одисея“?

Негово светейшество кимна развеселено.

— Арабски превод отпреди около деветстотин години.

Франческо знаеше, че ако думите на папата бяха истина, това вероятно беше най-ранната записана версия на Омировия епос. Той най-сетне си върна дар слово.

— Но защо тази глава е тук, напъхана между страниците на стара персийска книга за механични устройства?

— Може би заради това.

Папата взе последния лист от фолиото. На него имаше сложна изящна илюстрация. Приличаше на механична карта от зъбни колела и жици, покрай която имаше написани на арабски бележки. Теренът, изглежда, обхващаше цялото Средиземноморие и отвъд него. Въпреки това механичната карта изглеждаше незавършена.

— Какво е това? — попита Франческо.

Папата се обърна към Леонардо.

— Надявам се вие да откриете това, скъпи приятелю. Преводачите успяха да открият само отделни насоки.

— Какви? — с блеснали очи попита Леонардо, който очевидно вече беше грабнат от загадката.

— Първата. — Папата чукнас пръст арабския превод на „Одисея“. — Тази част от поемата разказва за пътуването на Одисей до Подземното царство на Хадес и Персефона, гръцката версия на ада.

Франческо се намръщи неразбиращо.

Папата посочи илюстрираното устройство и обясни:

— Изглежда, че Синовете на Мойсей са се опитвали да създадат средство, което да ги отведе там. — Той погледна сериозно Леонардо. — До Подземния свят.

Леонардо изсумтя насмешливо.

— Ама че нелепица.

Леки тръпки побиха Франческо.

— Защо им е било да търсят подобно място?

Папата сви рамене.

— Никой не знае, но определено е тревожно.

— Защо? — попита Леонардо.

Папата ги погледна, за да се увери, че виждат, че говори сериозно, след което посочи последния ред под илюстрацията.

— Защото тук пише… че Синовете на Мойсей са го намерили. Намерили са входа към Ада.

21 юни, 09:28

Фиорд Сермилик, Гренландия

Спусналата се над морето мъгла скриваше чудовището пред тях.

Докато лодката навлизаше в призрачната пелена, утринната светлина се смени с мрачен здрач. Дори боботенето на външния мотор беше приглушено от плътната мъгла. Само за секунди температурата падна рязко — от няколко градуса под нулата до студ, който пробождаше като игли.

Д-р Елена Каргил се закашля, за да попречи на дробовете си да се свият в гърдите й. Опита се да се сгуши още по-дълбоко в яркосинята си канадка, закопчана върху грейката, която трябваше да я предпазва от убийствено студените води около тях. Всеки кичур от светлорусата й коса беше прибран под дебелата вълнена шапка; около врата й беше увит шал от същата материя.

„Какво правя тук?“

Вчера се потеше на археологически обект в северната част на Египет, където тя и екипът й методично разкопаваха крайбрежно село, наполовина погълнато от Средиземно море преди четири хиляди години. Беше рядка чест да ръководи съвместната американско-египетска експедиция, особено за нея. След два месеца щеше да навърши трийсет — не че не беше заслужила поста. Тя имаше две докторски степени по палеоантропология и археология и се беше отличила с работата си на терен. За да участва в разкопките, дори беше отказала преподавателско място в нейната алма-матер — Колумбийския университет.