Джеймс Роллинс - Последната одисея

Така разполагаме с доказателства, че описаните в „Одисея“ събития имат истинска историческа отправна (град Троя) и крайна точка (Итака). Подобни открития напълно естествено пораждат въпроса: Ами нещата между двете точки? Каква част от Омировите епоси за богове и чудовища е истина?

Днес се приема, че въпреки неяснотите около самоличността на Омир тези истории като че ли действително разказват за голяма война, която наистина се е състояла. Двата епоса хвърлят светлина върху епоха, известна като гръцките Тъмни векове — бурното време, видяло рухването на три цивилизации от бронзовата епоха — микенската в Гърция, хетската в Анатолия и тази на египтяните. Как и защо се е случило това? Последните открития показват, че по онова време в региона на Средиземноморието наистина са се разиграли множество битки. Сблъсъците били толкова многобройни и разпространени, че някои историци обявяват тази епоха за първата голяма глобална война и дори я наричат Нулева световна война. Това смутно време до голяма степен си остава забулено в мистерии, макар че днес някои археолози смятат, че в борбите е била замесена и четвърта цивилизация, която победила другите три — и след това изчезнала.

Ако наистина е така, кои са били онези изгубени хора? Възможно ли е историите на Омир да съдържат сведения за техния произход и съдба? Отговорите могат да се намерят в тази книга и ще хвърлят светлина върху новата световна война, която ни заплашва днес. Така че се смятайте за предупредени — не всички истории за богове и чудовища са измислица.

Ние, хората, сме любопитна порода. За съжаление нашето любопитство понякога ни носи повече неприятности, отколкото ползи. Особено когато става въпрос за изобретения. Колелото започнало да се използва широко някъде към 3500 г. пр.н.е. и оттогава ние не сме спрели да изобретяваме, за да подобряваме живота си и да го разбираме по-добре. Старата поговорка „нуждата е майката на всички изобретения“ си остава вярна и днес точно толкова, колкото е била и преди пет и половина хилядолетия.

Но дали това ще продължи непрекъснато? Няма ли да настъпи момент на застой в прогреса? Някои смятат, че вече сме достигнали тази точка. Икономистът Тайлър Коуън от университета „Джордж Мейсън“ написа манифеста „Голямата стагнация“, в който заявява, че сме стигнали върха на нашата иновативност, тъй като вече се възползваме изцяло от предимствата на евтината енергия и постиженията на индустриалната епоха. Той смята, че времето на бърз напредък наближава края си.

Наистина ли е така? Определено е имало периоди на технологична стагнация, най-вече защото отделни общества активно са избрали да престанат да изобретяват нови неща. Китайците са го направили след ерата Мин; арабите последвали примера им през четиринайсети век. Въпреки това изглежда, че всеки път, когато една част от света потуши пламъка на иновацията, друга го поема. Когато ислямският свят започнал да потъва в мрак, в Европа започнал Ренесансът и понесъл напред изоставения факел на прогреса.

Например през периода от осми до четиринайсети век, известен като Златният век на исляма, арабските учени се показали като истински майстори на дизайна и иновациите. Един от най-видните от тях бил Исмаил ал-Джазари (1136–1206), автор на какви ли не изобретения — от водни часовници до сложни автомати. Използваните компоненти и техники за създаването им били невиждани дотогава. Най-големият шедьовър на Ал-Джазари е трудът му „Книга за хитроумните механични устройства“, съдържащ чертежи на повече от сто изобретения. Ал-Джазари е известен като „Леонардо да Винчи на арабския свят“.

Всъщност се смята, че Леонардо е бил повлиян (и дори е „заимствал“) от трудовете на Ал-Джазари, който умрял две столетия преди раждането на италианския изобретател. Така Леонардо поел факела на иновацията, изоставен от ислямския свят след помръкването на неговия златен век. Оказва се дори, че влиянието на Ал-Джазари върху Леонардо е било много по-голямо, отколкото се е предполагало — както ще открием по-нататък.

Такъв е пътят на иновацията — предавана от ръка на ръка, от страна на страна и от век на век.

Накрая нека се върнем на старата поговорка „нуждата е майката на всички изобретения“. Ако наистина е така, това поражда въпроса: Какво е онова нещо, което подхранва най-много изобретенията и иновацията? Отговорът е една-единствена дума.