Джеймс Роллинс - Последната одисея

— „Книга за хитроумните механични устройства“ — с приглушен глас преведе Франческо.

— Написана е преди двеста години — каза Леонардо. — Можеш ли да си представиш онова време, златния век на исляма, когато науката и просвещението са се ползвали с най-високо уважение?

— Много ми се иска някога да посетя онези места.

— А, скъпи ми Франческо, закъснял си. Онези земи са потънали в мрак, разкъсвани от войни и завладени от дивашко невежество. Изобщо няма да ти харесат. — Пръстите му докоснаха корицата. — За щастие, древните им познания са запазени.

Леонардо отвори напосоки книгата. Изписаният с черно мастило арабски текст течеше като река около рисунка на фонтан. Водата бликаше от клюна на паун, задвижвана от сложно устройство от зъбни колела и лостове. Франческо знаеше, че цялата книга е пълна с подобни илюстрации на други устройства, много от които бяха автомати, подобни на онзи, който искаше френският крал.

— Авторът й е Исмаил ал-Джазари — каза Леонардо. — Блестящ художник и главен архитект на двореца Артуклу. Предполагам, че от тази книга ще мога да науча достатъчно, за да проектирам златния лъв за френския крал.

— Може би има и друга книга, която би могла да ви помогне — обади се глас зад тях.

Леонардо и Франческо се обърнаха към вратата на библиотеката, която неволно бяха оставили отворена. На прага стоеше дребен, но як на вид мъж. Простото бяло расо и малкото кепе блестяха на бледата светлина. С пъргавостта на младостта Франческо коленичи и наведе глава. Леонардо едва успя да клекне, преди мъжът да заговори отново.

— Достатъчно. Ставайте и двамата.

Франческо се изправи, но остана с наведена глава.

— Ваше светейшество.

Папа Лъв X тръгна към тях, като остави двамата си гвардейци на входа. Държеше дебел том.

— Научих, че чиракът ви тършува из библиотеката ни. И с каква цел. Изглежда, че възнамерявате да направите всичко възможно, за да удовлетворите новия ни гост от север.

— Чувал съм, че крал Франсоа можел да бъде много взискателен — призна Леонардо.

— И войнствен — допълни папата. — Черта, която бих предпочел да беше оставил на север. Което означава, че негово кралско величество не бива да бъде разочарован, за да не реши да продължи на юг с войниците си.

За да избегна това, реших да добавя услугите на собствените си хора във вашето начинание.

Папа Лъв спря при писалището и остави тежкия том.

— Това беше намерено в Светия скриниум.

Франческо замръзна от изненада. Светият скриниум беше личната библиотека на папите и се говореше, че съдържал изумителни книги на религиозна и друга тематика, събирани още от основаването на християнството.

— Била е придобита по време на Първия кръстоносен поход — обясни понтификът и сложи ръка върху книгата. — Персийски том за механични устройства от девети век. Помислих си, че може да ви бъде полезен също като тома, намерен от чирака ви.

Без да може да скрие любопитството си, Леонардо отвори книгата. Заглавието върху корицата отдавна беше избледняло. На първата страница откри името на автора и рязко се обърна към папата.

— Бану Муса?

Негово светейшество кимна и преведе:

— Синовете на Мойсей.

Франческо отвори уста да зададе въпрос, но се смути и я затвори отново.

Леонардо отговори на неизречения въпрос, като се обърна леко към чирака си.

— Синовете на Мойсей са били трима персийски братя, живели четири века преди Исмаил ал-Джазари. Ал-Джазари ги споменава в книгата си като източник за неговото вдъхновение. Не знаех, че все още има запазени копия на този труд.

— Не разбирам — прошепна Франческо и пристъпи към писалището. — Каква е тази книга?

Леонардо сложи ръка върху древния текст.

— Истинско чудо. „Книга за хитроумните устройства“.

— Но…? — Франческо погледна другата книга, която беше открил след толкова търсене.

— Да — потвърди Леонардо. — Нашият уважаван Ал-Джазари е озаглавил труда си на по-стария том, като го е променил съвсем леко. Твърди се, че тримата братя, Синовете на Мойсей, в продължение на десетилетия събирали и запазвали гръцки и римски текстове, оцелели след падането на Римската империя. С времето братята започнали да надграждат върху познанията в онези текстове и така създали своята книга за открития.

Папата се присъедини към тях при писалището.

— Но братята не се интересували единствено от научни познания. — Понтификът отвори края на книгата и извади фолио от отделни страници. — Какво мислите за това?