Джеймс Роллинс - Последната одисея

Елена грабна книгите от масата и се помъчи да ги скрие в панталона си. Докато го правеше, някакви неща паднаха от гръбчето на дневника на Хунайн и тихо издрънчаха на каменния под. Елена клекна и видя три тънки като игли десетсантиметрови пирона, изработени от бронз. В единия им край имаше по малко флагче, надписано с арабска буква.

„Какви са тези…“

Резето на вратата зад нея се раздвижи.

С разтуптяно сърце Елена грабна бронзовите игли от пода и ги напъха в джоба си, докато се изправяше.

Вратата се отвори с възмутено скърцане на стари панти и в килията влезе Дъщерята на Мойсей. Ако се съдеше по мрачното й изражение и блясъка в очите й, през нощта се беше случило нещо, което не й бе харесало. Жената даде знак на Елена да я последва, незабавно се обърна и излезе.

— Eajluu — нареди тя на арабски. — Ела с мен.

Елена забърза след нея, следвана от двама въоръжени мъже.

— Къде отиваме?

Жената дори не я погледна.

— Да си получиш първия от многото уроци.

Ако се съдеше по тона й, не отиваха в някаква класна стая или дори в тъмната библиотека горе. Изобщо не напуснаха тъмничното ниво.

Докато прекосяваха някаква просторна зала, Елена пъхна ръка в джоба си и задържа бронзовите неща, за да не дрънкат и да не бъдат открити.

Изведнъж от мрака пред тях се разнесе писък.

Елена замръзна, но един от стражите я побутна с дулото на автомата си. Тя се затътри напред, изпълнена със страх.

„Ще ме изтезават“.

В края на залата имаше двукрила врата, от двете страни на която бяха поставени нови факли. Дъщерята на Мойсей удари вратата с юмрук и тя незабавно се отвори.

Жената избута Елена вътре. Още запалени факли осветяваха каменната зала. Въздухът беше горещ и изпълнен с дим. От едната страна беше поставен бронзов мангал върху триножник, в който светеха въглени. От него стърчеше обвита в кожа дръжка на маша.

Гигантът с ниското чело, който беше дошъл с тях от Гренландия, се върна при мангала с нажежено желязо в ръка и пъхна върха му във въглените.

Елена трепна, когато видя източника на писъка.

Огромен мъж лежеше вързан за дървена маса в средата на помещението. Беше само по гащета. Мускулестото му тяло беше опънато върху дъските, а ръцете му бяха завързани над главата. Дебели кожени ремъци придържаха тялото и краката му за масата. На лявото му бедро имаше почерняла рана. Плътта още димеше от притиснатото в нея горещо желязо.

Дъщерята на Мойсей хвана Елена за ръката и я помъкна напред. Когато стигнаха до масата, жената потупа дървената повърхност.

— Джихадистите от Даеш измислиха това просто, но ефективно устройство. Наричат го Летящото килимче.

Дъхът на Елена секна. Даеш бяха по-известни на Запад като ИДИЛ.

Дъщерята я придърпа към масата и кимна на гиганта.

— Кадир, демонстрация, ако обичаш.

Кадир се затътри покрай тях и спря при средата на масата. Ръката му докосна голямо метално колело и бавно го завъртя.

Масата започна да се огъва. Средната част, която беше на панти, се надигна, а краищата й се отпуснаха. Завързаният за нея мъж изстена, когато гръбнакът му се огъна назад. Всяко следващо завъртане на колелото заплашваше да счупи прешлените му.

Дъщерята вдигна ръка.

— Засега само малка демонстрация, Кадир.

Гигантът престана да върти колелото и се изправи.

— Özür dilerim, Nehir — извинително измънка той, после бързо се поклони и се поправи. — Alia asfa, Bint Musa.

Елена погледна похитителката си, чието лице беше потъмняло още повече. Кадир се извини първо на турски, след това на арабски. На Елена започна да й просветва.

„Възможно ли е да са турци… които се представят за араби или използват езика им поради някаква причина?“ Благодарение на грешката на Кадир беше научила и още една подробност — името на жената.

Дъщерята на Мойсей явно се казваше Нехир.

Очевидно раздразнена, жената замъкна Елена към масата и я бутна към измъчвания мъж.

— Помогни ни, или този американец ще страда вместо теб.

Елена се взря в мъжа на масата. Ужасена от всичко случващо се, не беше успяла да го разгледа добре. По челото на мъжа беше избила пот. Подутият му нос беше омазан със засъхнала кръв. От Елена не се очакваше да го познава — но тя го познаваше.

Това беше човекът, с когото Мария Крандъл излизаше вече две години. Макар че Елена никога не го беше срещала, Мария й беше пращала снимки и беше публикувала и други в Инстаграм. Елена си спомни, че двамата трябваше да се срещнат с нея в Гренландия. Шокирана и объркана, тя впери поглед в мъжа.