Джеймс Роллинс - Последната одисея

Елена скръсти ръце на гърдите си. Още не беше убедена, но гласовете очевидно не бяха в нейна полза.

— Добре, да действаме тогава — каза Нелсън. — Преди да е станало късно.

Геологът тръгна към носа на кораба, следван от Елена.

Мак се задържа, колкото да увери Джон, че веднага се връщат.

Когато ги настигна, той махна ръката си от фенера. Елена примигна от внезапната ярка светлина, препъна се и под крака й изхрущя някакъв чиреп. Тя инстинктивно трепна. Основната цел на археолога беше да запазва онова, което историята беше пазила в продължение на векове.

Погледна към другите парчета керамика, пръснати из трюма.

Погледът й се насочи към един от високите съдове, наредени покрай корпуса. Един от тях се беше счупил преди много години, но останалите изглеждаха непокътнати и отгоре им имаше глинени похлупаци.

Мак забеляза накъде е насочено вниманието й.

— Прегледахме ги. Запечатани са с восък. — Той насочи лъча към счупения съд. — Ако се съди по запазената миризма, вероятно са пълни с някакъв вид гориво. Може би с китова мас. Не искахме да ги отваряме, за да проверим.

Елена оцени предпазливостта му и се замоли да оцелее достатъчно дълго, за да разбере дали е прав. Докато се обръщаше, някакво леко почукване насочи вниманието й обратно към непокътнатите съдове. Сякаш в тях имаше нещо.

„Какво, по дяволите?“

— Да вървим — подкани ги Нелсън, който явно не беше чул нищо.

Мак се обърна и го последва. Елена поклати глава и тръгна след тях.

Реши, че почукването е някакъв акустичен номер в мрака.

„Сигурно просто капе вода от палубата“.

Тримата забързаха към капитанската каюта.

Нелсън стигна пръв, качи се по стълбата и влезе в тясното помещение. Бързо отиде до затворената метална кутия върху писалището.

Елена се задържа на прага, спомняйки си предупреждението на геолога, че устройството е радиоактивно. Вътрешният му механизъм продължаваше да тиктака. Явно бяха забравили да върнат лостчето в началното му положение, преди да се изнесат от помещението.

— Може би ще е по-добре да го изключим — предупреди тя, когато Нелсън стигна до писалището. — Не мисля, че е добре да го местим, докато работи. Всяко разтърсване може да повреди механизма.

Нелсън се намръщи.

— Какво значение има? Крадците ще си тръгнат със счупена карта. Няма да плача за загубата им. И без това сигурно ще разглобят всичко и ще претопят златото за бърза печалба.

Мак даде на Елена фенера си и отиде при Нелсън.

— И все пак нека да го изключим.

В бързината двамата се сбутаха и Нелсън сръга с лакът мумифицираното от студа тяло на капитана. Столът се преобърна, като повлече трупа със себе си.

Елена трепна от трясъка и тежкото тупване на замразената плът. При удара нещо излетя от скута на капитана и падна в краката й. Елена клекна и взе правоъгълния предмет. Той беше увит в тюленова кожа и запечатан с восък. Очевидно някой се беше опитал да го запази от стихиите и капитанът го беше държал у себе си и буквално го беше гушнал в смъртта си.

Явно беше нещо важно. Елена го напъха в пазвата си и вдигна ципа. Изправи се и загледа как Нелсън и Мак вдигат голямата кутия с картата. От мястото си видя как нещо като бронзов прът изскача от повърхността на писалището, очевидно на пружина и задържано от тежестта на златната карта.

„Опа…“

Беше чела за капани, задействани от небрежни натрапници в египетски гробници. Опита се да ги предупреди.

— Не мър…

От писалището прозвуча силен гонг.

Стреснати, двамата мъже се опитаха да се дръпнат назад. Нелсън изпусна единия край на тежката кутия и тя се килна в ръцете му. Капакът й се отвори.

Времето сякаш забави хода си, докато Елена гледаше как деликатната сребърна астролабия се отделя от гнездото си в картата и полита към пода. Мак обаче бързо се отпусна на коляно, като задържа кутията на бедрото си, и улови голямата колкото топка за софтбол сфера с широката си длан.

Елена издиша, залята от вълна на облекчение.

В последвалата зашеметена тишина се обади друг глас. Гайгеровият брояч на кръста на Нелсън затрещя много по-ожесточено, отколкото миналия път.

— Затваряй! — извика Нелсън.

Мак напъха астролабията в джоба на канадката си и двамата уловиха здраво кутията. Нелсън затвори капака, но броячът продължи да пращи с пълна сила. Тримата се спогледаха уплашено. Да не би капанът да беше задействал нещо в сърцето на устройството?

Мак кимна към вратата.

— Да изнасяме това чудо навън, преди да е гръмнало или нещо подобно.