Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Искам да се добереш до мястото възможно най-бързо. Свързах се с флота. Въпреки че закрихме базата си в Исландия, наскоро получихме разрешение да разположим няколко патрулни самолета „П-8 Посейдон“ за наблюдение на руските подводници в Арктика.

— Нека позная — каза Джо. — Имаме осигурен превоз.

— В момента един от самолетите зарежда гориво на международното летище. Може да ви откара за четирийсет и пет минути до летище „Кулуск“, което е на двайсет и четири километра от Тасиилак. Там ще ви чака хеликоптер, с който ще стигнете до ледника, стига времето да го позволява.

Мария чу как директорът наблегна на края на изречението.

— Какво е времето там?

— Много променливо. Във вътрешността се заражда нехарактерен за сезона питерак, който може да удари крайбрежието през следващите два до три часа.

— Какво е питерак? — попита тя.

— Много силен вятър. Може да духа със скорост сто и петдесет километра в час, като отделните пориви могат да достигат и до триста. Удари ли, ще приземи всички летателни средства по цялото крайбрежие.

Джо изсумтя.

— Значи трябва да се шмугнем под урагана, преди да е затворил всичко.

— Вие сте единствените, които могат да стигнат дотам навреме — призна Пейнтър. — Междувременно мобилизирам всички във Вашингтон, ако нещата загрубеят. Надявам се да не стане така.

— Но по-добре да не рискуваме — добави Мария.

— И ти знаеш защо.

Определено знаеше. Д-р Елена Каргил беше не само добра приятелка, но и дъщеря на сенатор. Мария се обърна, за да срещне погледа на Джо, за да може той да прочете страха и чувството й за вина.

„И аз я поставих в това положение“.

21 юни, 10:48

Ледник Хелхайм, Гренландия

Елена трепереше в студения мрак на трюма на древния кораб. От ужас сърцето й се беше качило в гърлото, а умът й предеше зашеметяващо множество възможни сценарии за измъкване: бяга нагоре по речния канал, крие се в пукнатина е леда, опитва се да преплува докрай неканените гости.

Стигна до единственото вярно заключение.

„В капан сме“.

Мак и геологът Нелсън се бяха скрили с нея в кораба. Бяха застанали от двете страни на дупката в корпуса, а Джон лежеше по корем между тях, въоръжен с единственото оръжие, с което разполагаха. Когато изстрелите достигнаха до тях, инуитът извади изпод седалката на кърмата на лодката пушка, след което всички се изтеглиха тук.

Сега цареше мъртвешка тишина.

Гърмежите бяха престанали преди около минута, но Елена не си правеше илюзии, че новодошлите са били отблъснати. Ако се съдеше по ожесточеността на престрелката, нападателите би трябвало да са многобройни. А силната експлозия, която беше разтърсила леда, подсказваше, че са въоръжени не само с автомати. Най-вероятно имаха и гранати. Краят на нападението беше подчертан и от пронизителен писък, от който Джон трепна — напомняне, че негови братовчеди охраняваха входа на канала.

Напълно съсредоточен, Джон беше опрял буза в приклада на пушката, чиито две цеви бяха насочени по дължината на канала. До него лежеше кожен патрондаш с червени патрони. Общо единайсет. Без да се броят двата, които вече бяха заредени. Мак й беше казал, че всеки патрон има оловен куршум вместо сачми. Достатъчно мощен, за да пробие дупка през бяла мечка.

Но дори това страховито оръжие нямаше да може да отблъсне многобройни противници.

Трябваше им друг план.

Нелсън най-сетне предложи такъв — възможност, която изобщо не й беше хрумнала.

— Защо просто не дадем златната карта на кучите синове? — каза той. — Можем да я оставим до реката и да я вземат. Колкото и да е безценна, едва ли си заслужава да умираме заради нея.

Елена се ужаси от думите му. Ненавиждаше мисълта да изгубят такъв важен исторически артефакт.

— А дали това ще е достатъчно, за да ги накара да се махнат? Може да смятат, че в кораба има и други съкровища освен картата.

— Тя е права — каза Мак. — Не знаем кой се е разприказвал за откритието и колко раздута е станала историята, преди да стигне до ушите на тези.

— И все пак си заслужава да опитаме, нали? — не отстъпи Нелсън. — Ще останем скрити тук и ще се опитаме да ги убедим, че няма други съкровища. А ако не се получи, винаги можем да прибегнем до гръмкия довод в ръцете на Джон. Може да предпочетат да се разкарат с нещо, струващо милиони, вместо да рискуват още една престрелка.

— Така е — призна Мак и погледна Елена. Беше закрил с длан фенера си, но въпреки това тя видя извинителния му поглед. — Както каза Нелсън, струва си да опитаме. Не че имаме много други козове.