Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Няма да е зле да се приготвите за това — предупреди я Мак.

Той дръпна едрото си тяло, за да й направи път. Елена пристъпи към писалището, после се дръпна назад. Пред масата имаше стол. Не беше празен. В него имаше фигура, загърната в наметало от козината на бяла мечка. Горната половина на тялото беше паднала върху писалището, с опряна в дървото буза.

Елена си пое дълбоко дъх, за да се овладее. В Египет беше проучвала мумии и дори лично беше правила дисекции на няколко. Това тяло обаче беше много по-смущаващо. Кожата се беше втвърдила и почерняла, почти с цвета на масата. Сякаш тялото и писалището бяха едно цяло. В същото време обаче тялото изглеждаше идеално запазено. Виждаха се дори миглите около побелелите очи. Елена почти очакваше мъртвецът да й намигне.

— Изглежда, че капитанът си е отишъл с кораба — разсеяно рече Нелсън, чието внимание беше погълнато от устройството му.

— Може би е искал да предпази това. — Мак насочи лъча на фенера си към ръцете на тялото върху писалището. Те обгръщаха голяма метална кутия със страни около две стъпки и висока около една. Повърхността й беше почерняла като всичко останало, от задната й страна имаше нещо като панти.

— Какво е това? — Елена застана до Мак, черпейки известно утешение от солидното му присъствие.

— Вие ми кажете.

Той се пресегна над тялото и вдигна капака. От вътрешността на кутията блесна светлина — но когато примигна срещу нея, Елена осъзна, че това е само отражението на лъча на фенера от златната вътрешна повърхност.

Шокирана от разкритото, тя се наведе напред.

— Карта. — Елена се вгледа в триизмерното представяне на морета и океани, изработено от безценен лазурит. — Това трябва да е Средиземноморието.

Картата обхващаше не само морето, но и цяла Северна Африка, Близкия изток, Европа и океаните. Продължаваше в Атлантика, но не достигаше до Исландия или Гренландия.

„Тези моряци са плавали отвъд границите на картата си“.

Но защо? Дали са били изследователи, тръгнали да търсят нови земи? Дали са били отклонени от курса си от бури? Или може би са бягали от някаква заплаха? Десетки, а може би и стотици други въпроси изпълниха главата й.

В горната част на златната карта имаше вградено сложно сребърно устройство. То представляваше сфера с диаметър около петнайсет сантиметра, наполовина вградена в картата. Повърхността й беше разделена от извити часовникови стрелки и покрита с деления за географска ширина и дължина, изписани с арабски символи и числа.

— Какво е това? — попита Мак, когато забеляза накъде е насочила вниманието си.

— Астролабия. Устройство, използвано от мореплаватели и астрономи за определянето на часа и местоположението на кораб и дори за идентифициране на звезди и планети. — Елена погледна Мак. — Повечето от най-ранните били съвсем прости и представлявали дискове. Този сферичен дизайн… е изпреварил с векове времето си.

— И това не е всичко — рече Мак. — Вижте това.

Пресегна се към ръката на мъртвия капитан до страната на кутията, превключи някакво лостче и от вътрешността се чу цъкане.

Астролабията започна бавно да се върти сама, задвижвана от скрит механизъм. Движението насочи погледа на Елена към скъпоценния камък, от който беше изработено Средиземно море. Мъничък сребърен кораб започна да се отдалечава от бреговете на съвременна Турция и да прекосява синьото море.

— Как тълкувате това? — попита той.

Елена поклати глава. Беше озадачена не по-малко от Мак.

Нелсън прочисти гърлото си.

— Приятели. Може би е най-добре да зарежем всичко това.

Двамата се обърнаха към него. Погледът на Нелсън не се откъсваше от екрана на ръчното му устройство. Той завъртя едно копче и апаратът започна тихо да цъка.

— Какво има? — попита Мак.

— Споменах за ценните метали на Гренландия, които чакат да бъдат извлечени. Но пропуснах да спомена един. Уран. — Нелсън вдигна поглед. — При първото ни идване забравих да взема гайгеров брояч и реших да използвам тази възможност, за да поправя грешката си.

Елена погледна нагоре, сякаш се опитваше да види скалата и леда през палубата.

— Да не искате да кажете, че се намираме насред уранов депозит?

— Не. За първи път засичам сигнал. След като Мак отвори кутията. — Нелсън приближи брояча до картата. Цъкането стана по-бързо и силно. — Това нещо е радиоактивно.

Мак изруга и бързо затвори кутията.

Всички отстъпиха назад.

— Колко е радиоактивно? — попита Мак.