Джеймс Роллинс - Последната одисея

Чарли обгърна с жест цялата плодородна долина между Високия Атлас на север и Антиатлас на юг.

— Твърди се, че много отдавна, преди хилядолетия, Сус е изпълвала целия този район и той бил повече залив, отколкото река.

Грей погледна Сейчан.

Дори от кърмата Ковалски се досети какво си мисли той.

11:17

„Това място е било идеално пристанище за морски народ“.

Докато катерът пърпореше нагоре по реката, Грей си представи цялата долина запълнена от соленото море и водите от разтопения сняг. И огромен флот, готов да завладее Средиземноморието.

Освен широкия залив, по онова време всеки приток сигурно е бил истинска река. Грей погледна един приток, вливащ се в реката от клисура с отвесни варовикови стени. Те се намираха на доста голямо разстояние от сегашното течение, което означаваше, че пропастта е била изсечена от водата от много по-широка и мощна река, а не от днешния поток.

Погледна таблета, на който беше заредена подробна карта на речната система на Сус. Беше направил всичко по силите си да определи кой приток би могъл да ги отведе най-близо до рубина на златната карта. Подаде таблета на Чарли.

— Знаеш ли къде се намира този приток?

Чарли взе таблета в едната си ръка.

От другата й страна Сейчан подаде маслина на Аги. Маймунката скочи на рамото й, за да я вземе, и се зае старателно да я бели и да гризе меката част около костилката.

Сейчан скри развеселената си усмивка.

След като приключи набързо с маслината и изхвърли костилката, Аги слезе от рамото й и се намести на гърдите й. Спря да подуши едната, вероятно доловил леката миризма на мляко, макар че сутринта Сейчан беше използвала помпата.

Усмивката й се смени със строга физиономия.

— Без тия. — Тя вдигна маймунката и я върна на рамото на Чарли. — Този бар засега е затворен.

Чарли върна таблета на Грей и леко потупа Аги, който изглеждаше дълбоко наранен от отношението към него.

— Всичко е наред, mon ami. След малко ще те нахраня. — Обърна се към Сейчан. — Съжалявам. Той е още почти бебе. При макаките цялата група отглежда малките. Много женски кърмят едно и също бебе.

— Но не и тази кърмачка — отвърна Сейчан.

Аги като че ли долови това отхвърляне и зарови лице в шията на Чарли.

Капитанът се обърна към Грей.

— Страничната река, която сте отбелязали. Oui, знам я. Не е далече, на около три километра нагоре. Навлиза много навътре в планината, но лодката ми може да продължи само на километър и половина в клисурата или малко повече, ако има повече вода.

Грей кимна.

„Да се надяваме, че това ще е достатъчно“.

Той излезе от кабината да се свърже с командир Пулман и да го уведоми за положението. Освен това провери данните от дълбочинния радар от последното преминаване на сателита. Увеличи клисурата, която приближаваха. Подобно на по-голямата част от околните планини, върховете и назъбените хребети около клисурата бяха надупчени от кухини. Грей избра две-три обещаващи места, но в крайна сметка имаше само един начин да разберат дали е познал.

„Като отидем на място и проверим“.

Загледа се нагоре по реката и отново си представи долината пълна с вода, която я превръща в огромен залив сред планините. Ако отбелязаният на картата приток в миналото е бил по-голям, би трябвало да има лесен достъп до морето.

Сейчан го повика и му махна да отиде при тях.

Грей се върна в кабината. Пред тях имаше широк приток, който вливаше водите си в Сус.

— Това ли е? — попита той.

Марли кимна и умело насочи катера към устието на притока. Течението в него се оказа по-силно, отколкото в бавната Сус. Двигателят забоботи по-силно; лодката се заклатушка за момент. Секунди по-късно вече навлизаха в клисурата.

Грей се наведе, за да вижда по-добре през предния прозорец. И тук скалите бяха доста отдръпнати от бреговете на притока, което означаваше, че в миналото той е бил много по-широк. След обработваемата земя при Сус започваше изненадващо гъста кедрова гора, която запълваше потъналата в сянка клисура.

— Този приток има ли си име? — попита Сейчан.

Марли сви рамене.

— Не е отбелязано на картите, но ние, берберите, живеем тук от хиляди години. Имаме стари имена за всеки връх, долина и скала по тези места.

— Тя кимна напред. — Тази се нарича Асиф Азбар.

— Какво означава името?

— Най-общо Реката на скръбта. — Тя ги погледна. — От векове има истории за хора, които изчезват безследно тук. Вярва се, че клисурата е обитавана от духове. Почти никой не влиза в нея.