Джеймс Роллинс - Последната одисея

Чарли огледа групата, за да се увери, че всички са се настанили.

— А, не съм капитанът. — Тя отиде да свали въжето на кърмата. — Той е в кабината, прави последни проверки преди да отплаваме. Вечно е зает.

Жената изсвири рязко.

От отворената врата на кабината се появи дребна фигура, подскачаща като заек на задните си лапи и подпираща се на предните. Малката маймуна скочи от палубата на рамото на Чарли, докато тя се изправяше с въжето в ръце.

Всички се развеселиха при вида на новопристигналия — с изключение на един.

Джо изстена и се дръпна назад.

10:55

„Каква е тая работа с жените и маймуните?“

Ковалски се намръщи. В миналото беше имал преживявания с тези малки диваци. Беше се научил да обича Баако — горилата поне беше с нормални размери и владееше езика на жестовете, — но въпреки това му бе нужно известно време, за да се привърже към хлапето. А този дребосък го караше да настръхне с малкото си старческо лице, подобно на сбръчкана ябълка, и очи като стъклени топчета.

„Не, благодаря“.

Докато той отстъпваше, всички останали се наведоха напред.

— Това е Аги — представи Чарли маймунката. — Съкратено от агилас, което означава „лъв“ на ташелит, местния берберски диалект. — Тя направи страшна физиономия към създанието и Аги я имитира, показвайки дълги кучешки зъби.

Ковалски потръпна от отвращение.

— Виждате ли? — с широка усмивка рече Чарли. — Много е корав, същински берберски лъв.

Мария огледа маймунката по-внимателно с очи на опитен приматолог. Забеляза кафявата козина, която ставаше жълтеникава по корема.

— Но той е берберски макак, нали? Местен вид за този регион. И застрашен, ако си спомням правилно.

— При това много. Аги е сирак. Родителите му били убити от бракониери. Тогава бил само на четири месеца. Дошъл в спасителния център със счупена ръка.

— Колко възрастен е сега?

— Няма година. Така че има доста време, преди да стане достатъчно зрял, за да се присъедини към стадо.

— Кога достига зрялост? Около четири години за мъжките?

— За полова зрялост да, но ще започнем да го интегрираме от двегодишна възраст.

Двете жени продължиха да разговарят за Аги и тръгнаха към кабината. Оказа се, че освен опитен речен пилот Чарли е и студентка по зоология и в момента е в лятна ваканция. Но пък определено разбираше от лодки, което Ковалски одобряваше.

Не след дълго катерът беше отвързан от пристана и потегли срещу течението с боботещ външен двигател.

Мария най-сетне се върна при него, оставяйки Чарли да управлява нагоре по стесняващата се река.

— Сладурче, а? — рече тя с усмивка.

— Чарли ли? И още как. Направо зашеметяваща.

Мария го сръга с лакът.

— Имах предвид Аги.

Ковалски завъртя очи и посочи кабината.

— Чух да го наричаш маймуна. Но си няма… — Той си посочи задника.

— Опашка?

— Това не го ли прави човекоподобен ? В Африка все ме поправяше, когато наричах Баако маймуна.

— Опашките на макаките са закърнели, достигат дължина около сантиметър.

Той потръпна.

— Не знам защо, но това ми се вижда още по-зле.

Мария въздъхна и поклати глава.

Мак и отец Бейли се бяха настанили на пейките покрай планшира. Грей и Сейчан стояха с Чарли в малката кабина. Вратата беше отворена, така че Ковалски подочуваше части от разговора им, който се въртеше предимно около реката.

Слушаше с половин ухо. Загледа се към планинската верига и назъбените й върхове, пресечени от притоци и водопади. От време на време зърваше дълбоки обрасли с дървета клисури и езера, осветени от слънцето зелени пасища и ливади.

Според онова, което дочу, Сус минавала стотици километри през планините, но течението й било овладяно и контролирано от язовира Аулуз, на около сто и четирийсет километра нагоре.

Ковалски чу мнението на Чарли по въпроса.

— Преди построяването на язовира в края на осемдесетте реката била по-силна и по-своенравна. Прииждала редовно след зимните бури и топенето на снеговете през пролетта, но в края на лятото почти пресъхвала, което пречело на напояването на земите. Така че макар наистина да е укротил крайностите на реката, язовирът я е направил и по-послушна, което е малко тъжно.

Ковалски откри, че се съгласява с мнението й. Предпочиташе природата да си остава дива и недокосвана от човека. „Остави реката да си бъде река“. Но пък от друга страна, неговата къща не беше застрашена да бъде отнесена от придошлата река и нямаше ниви, които да изсъхнат от липсата на вода.