Дуглас Кеннеди - Мираж

Умът ми запрепуска. Как бяха свързали обгорелия труп в пустинята с мен? Дали бандитът, участвал в изнасилването ми, се бе върнал с пикапа в Тата? Дали в паниката си не бе отишъл в полицията с измислена история? Че е разтревожен за приятеля си, който снощи се срещнал с американка и я поканил на романтично пътуване по изгрев в пустинята с наетата от нея кола? След като полицаите бяха открили неговото овъглено тяло и никаква следа от мен, нямаше ли да приемат, че нещата помежду ни не са потръгнали, нападнала съм го и съм изгорила тялото му, преди да отпътувам към…

Не, това е нелепо. Ти пристигна с автобус. Не си наемала кола в Тата. При полицейския разпит човекът от хотела ще си спомни двамата нахалници, които се мотаеха около стълбите, преди да поемем нагоре. Защо тогава свързваха трупа в пустинята с изчезването на Пол и с факта, че сега самата аз бях изчезнала? Онова, което ме инкриминираше още повече, беше, че бях избягала от домашен арест в Есувейра, с което очевидно бях вбесила инспектор Муфад. Размахваше снимката ми по телевизията и чукаше по нея с показалец, сякаш бях заплаха за обществото или избягал военнопрестъпник. Видно бе, че разполагаха с някакво доказателство, което ме свързваше с обгорения труп в Сахара.

Друга вероятност: бандитът се беше върнал в Тата, опитал се беше да работи през целия ден, но паниката му е нараствала, тъй като преди това е скрил някъде раницата ми. И внезапно му е хрумнало гениално решение на проблема. Отишъл е отново в пустинята, метнал е раницата ми близо до тялото, върнал се е в Тата, съобщил е за изчезването на приятеля си, като е споменал, че той е пътувал с американка… и не е дал повече подробности. А как се бяхме озовали насред Сахара, вероятно щеше да е без значение на фона на изобличаващата улика — моята раница редом с труп. Това директно би ме свързало със събитията, кулминирали в изгарянето на млад човек жив в пустинята.

— Какво казват? — попитах Идир.

Той ми махна с ръка да мълча, приковал цялото си внимание към екрана. Това беше тревожещо. Също и все по-мрачното изражение на Майка и съпруга ѝ. Титрит, от друга страна, показваше цяла гама от емоции — от шок до покруса. Когато запуши ушите на Наима, за да не чува повече коментара, усетих, че се задава сериозна беда.

Новинарската емисия приключи. Имелдин и Идир незабавно подхванаха разгорещена дискусия. Когато Титрит се опита да каже нещо, майка ѝ и съпругът ѝ тътнаха едновременно срещу нея. Наима се разплака. Започнах да изпадам в паника.

— Моля те, преведи ми какво казаха — помолих Идир.

Внезапно Имелдин изрече нещо тъй остро към мен, че Наима се скри зад майка си.

После Идир ми каза:

— Вървете си. Ще ви донесем храната.

— Нека ви обясня…

— Вървете!

Увих лицето си в бурката и изминах няколкото крачки до своята палатка. Щом се озовах вътре, страхът ми прерасна в бурен пристъп на паника. Започнах да обикалям като обезумяла малкото пространство и в ума ми изникваха всякакви екстремни сценарии, включително как Идир и Имелдин решават да ме предадат на полицията, как бивам хвърлена в мръсна килия, подложена на тормоз от пазачите, как инспектор Муфад от Есувейра ми провежда траещ цяла нощ разпит с цел да ме пречупи, как подписвам признания, че съм убила Пол на брега в пристъп на гняв и съм хвърлила тялото му в океана, как съм се навила да изляза на разходка през нощта с двете чудовища, а когато лайняният дребосък е станал нахален, напълно съм превъртяла и…

Прекрати незабавно , изсъсках на себе си. Ала мозъкът ми бе на претоварен режим. В мигове на просветление си казвах, че потиснатата травма от изнасилването най-сетне излиза на повърхността. Ала тези наносекунди на бистър ум бързо бяха удавяни от неудържими ридания. Всички ужасни моменти, когато семейството ни бе изхвърляно от къщи и апартаменти, нахлуха в съзнанието ми заедно с осъзнаването: Случва се отново. Изхвърлена съм от сигурно убежище, от семейство, дало ми повече обич и разбиране, отколкото съм получавала някога в живота си. Ето че това ново семейство е на път да ме отхвърли, да ме изпрати в един злонамерен свят, който ще ме погълне мигом, щом напусна този малък оазис.

Риданията ми станаха толкова конвулсивни и необуздани, сякаш всеки момент щях да изгубя разума си. При трескавото крачене буквално се блъсках в стените на палатката и заплашвах стабилността ѝ. Внезапно дотичаха Майка и Титрит. Младата жена мигом ме взе в обятията си, с решителен жест ме сложи да седна на леглото, прегърна ме и ми зашепна думи, чийто смисъл бе непознат за мен, освен че бяха утешителни. Държа ме, докато се тресях заровена в рамото ѝ, а Майка стоеше малко встрани по време на тази моя буйна проява на скръб. Може би беше наясно, че предвид онова, което ми бе минало през главата, избликът ми бе силно закъснял. Може би разбираше и страха ми от външния свят. Каквато и да бе причината, остави ме да се наплача до пълно изтощение. Щом хлипането ми постихна, тя се приближи, помогна на Титрит да ме съблече и да ми сложи бялата дълга риза, с която спях. Положи ме на леглото, започна да втрива някакъв различен мехлем (миришеше на пачули и лайка) в челото и слепоочията ми, после масажира със същата субстанция стъпалата ми, а накрая ме изправи да седна и ме накара да изпия увеличена доза от вечерната отвара.