Дуглас Кеннеди - Мираж

— По този въпрос имам добри новини. Все още има седем места на полета за Париж. Скъпи са, тъй като се купуват в последния момент — по пет хиляди и двеста дирхама единият. Ако ги искате, трябва да ми съобщите най-късно до един часа̀. D’accord? 58 58 Разбрано? (фр.) — Б.пр.

— D’accord.

Стаята беше с климатик. Също така беше прилично голяма, макар че при тези тесни улици от балкона имаше видимост само на десет крачки напред. Онова, което причини силната ми тревога, обаче беше пълният хаос вътре. Усукани чаршафи, кървави дири по възглавниците — нима главата му още кървеше? Навред смачкани хартии. Пепелник, преливащ от угарки (беше отказал цигарите горе-долу по времето, когато заживяхме заедно). Остатъци в две бутилки от вино. А в банята — не, това беше направо съкрушително — пълна тоалетна.

Дръпнах верижката на казанчето. Вдигнах телефона, позвъних долу и помолих горе да бъде изпратена камериерка. После се върнах, изсипах пепелника в тоалетната чиния и отново пуснах водата. Открих кутия кибрит, запалих две клечки и започнах да крача между банята и спалнята в опит да замаскирам вонята на изпражнения и на потни чаршафи, напоила тези две помещения. Изсипах останалото вино от бутилките. Залових се да събирам многото смачкани на топка хартии. Измъчени графики на сам човек в празно място, което трябва да беше пустинята. Графиките бяха недовършени. При всяка от тях бе очевидно, че Пол е имал затруднения с лицето на фигурата, която бе тъй висока, че се извисяваше над пясъчна дюна. Ала автопортретът му бе развален от образ, който бе пълна гротеска. Рисунка след рисунка представяше Пол с полуразмито лице или такова, което бе опърлено до неразпознаваемост от слънцето. Сред откъслечните скици имаше и няколко листа със започнати писма. Любов моя… Най-скъпа Робин… Ти се омъжи за катастрофа… Най-ужасни бяха две бележки, наполовина изгорени с една и съща дума върху тях: Приключих.

Втората от тези бележки ме накара да изстина — думата беше написана с кръв.

Камериерката почука на вратата. Казах ѝ да изчака минута, бързо донатиках хартиите в кошчето, смъкнах окървавената калъфка, събрах изцапаните кърпи, за да нес бъде изложено момичето на прекалено екстремна гледка. Ето че отново разчиствах след мъжа си и дори дадох на много младата и весела жена трийсет дирхама, като се извиних за състоянието на стаята.

— Mon mari est bordelique — обясних ѝ. Мъжът ми е много разхвърлян.

Камериерката прие ситуацията равнодушно.

— И по-лошо съм виждала — сподели.

Каза ми да се върна след половин час с уверението:

— Всичко отново ще е в пълен ред.

Де да имаше начин да бъде размахана вълшебна пръчица.

Можех да мисля само за онази единствена дума — приключих — придружена с налудничавите и деструктивни автопортрети. Боях се, че не бъде ли спасен…

Не, не навлизай в тази територия. Той е още тук, във Варзазат. Въпрос на време е да се появи в хотела. Погледнах часовника си. Беше малко след девет сутринта. Стига той да се върнеше до четири часа, все още можехме да си осигурим онези места на полета за Париж и да се махнем от всичко това.

Но най-напред… Слязох долу във фоайето. Жената на рецепцията попита може ли да ми услужи с нещо. Каза ми също, че името ѝ е Ясмина. Внезапно изпитах нужда да се доверя на някого — не за по-нелицеприятните аспекти на историята, а как мъжът ми преживя нервен срив, изчезна от хотела ни в Есувейра и как благодарение на чудото интернет го проследих дотук.

— Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете да го открия или най-малкото да го задържите тук и да ни осигурите качване на самолета за Париж…

— Не разполагам с белезници — отвърна тя с лека усмивка. — Но имам човек, който се грижи за хотела през нощта. Името му е Юсуф и обикновено спи до единайсет часа преди обяд. Ако се съгласите да му платите, да речем, триста дирхама, вероятно няма да възрази, че ще го събудя, за да претърси Варзазат за мъжа ви. Познава всяко ъгълче на града и всички, живеещи тук. Ако той не може да го открие, значи е потънал сред пясъците.

Подадох парите с мисълта, че това е малка цена, стига човекът да е в състояние да намери Пол.

Камериерката слезе долу да ми съобщи, че стаята е почистена и че е запалила жасминова ароматна пръчица, за да „освежи“ въздуха. Точно тази дума използва. Отново благодарих на нея и Ясмина за отзивчивостта им.

— Ако оставите дрехите си пред вратата, ще бъдат изпрани и изгладени за по-малко от два часа.