Дуглас Кеннеди - Мираж

— Няма начин да го казваш сериозно.

— Просто се опитвам да бъда великодушен. Съществува опция за нощния автобус, който тръгва от Централна гара в единайсет вечерта. Знам го, защото тъкмо на него се качи Пол снощи. Пътуването е кошмарно, минава се през Маракеш и трае десет часа. Или другата възможност е да се лети утре в шест и петдесет сутринта с „Ройъл Еър Мароко“. Само че билет, купен в последния момент, струва доста скъпо. Някъде към пет хиляди дирхама в едната посока. Докато автобусът струва само сто и петдесет дирхама. Ти си решаваш.

— Ще се обадиш на Файза веднага, щом излезем от ресторанта, и ще я предупредиш, че съм на път към нея.

— Тук вече не позна. Нямам никакво намерение да ѝ се обаждам. Занапред ще оставя елементът на изненада да води нещата. Представям си изражението на мосю Пол, когато цъфнеш в хотелската му стая. Или когато евентуално го свариш в леглото на мадам Файза.

— Каквото и да открия, готова съм за него.

— Обичам предвидливите играчи. Но преди да се втурнеш в нощта, препоръчвам ти да опиташ прославените десерти, които приготвят тук. Баклавата е просто върховна. А и собственикът без съмнение ще ни предложи отличен дижестив към ментовия чай. Само десет минути е с такси оттук до…

Изправих се и нарамих раницата си, без да съм наясно какъв трябва да бъде следващият ми ход.

— Тръгваш си толкова рано? — повдигна вежди той. — Жалко.

— Ще удържиш ли на думата си да не предупреждаваш никого във Варзазат?

— Мадам, когато съм дал дума, винаги я спазвам. Именно затова, щом предоставя заем, неизменно припомням на клиента как има думата ми, че всичко ще върви гладко, стига да си плаща редовно. Ако настигнеш мъжа си, кажи му, че очаквам да го видя след десет дни. На всяка цена. И не си въобразявай, че можеш да го изведеш от страната и да ми се изплъзнете.

После бутна стола си назад, бавно надигна огромното си тяло, поклони ми се леко и много официално и изрече две думи:

— Bon voyage 57 57 На добър път (фр.). — Б.пр. .

Отправих му продължителен директен поглед, като се опитвах да му внуша, че не ме плаши. Истината беше, че ме ужасяваше.

— До следващия път.

Когато се озовах на улицата, не знаех какво да предприема. Трябваше да разсъждавам ясно и логично. Погледнах часовника си и установих, че разполагам с четиресет минути да хвана автобуса. Да си намеря такси, не беше проблем. Тук те бяха в изобилие. Ала ме побиваха тръпки при мисълта да прекарам десет часа в автобус, пътуващ през планините Атлас през нощта. И все пак трябваше много грижливо да управлявам бюджета си, затова реших да побързам към кафене „Парижанин“, да вляза в интернет и да се уверя, че на другия ден призори мога да хвана полет, който няма да разбие финансите ми.

Заведението беше само на три минути пеша. Поръчах си ментов чай и предупредих сервитьора, че вероятно ще си тръгна до десет минути. После отворих лаптопа и като се допитах до няколко пътнически сайта, установих, че наистина цената на билета беше пет хиляди и четиристотин дирхама. Но един от сайтовете за покупка в последния момент го предлагаше за две хиляди и шестстотин дирхама — малко под триста долара. Не че беше евтино, но все пак излизаше два пъти по-малко от редовната цена. Купих си билета. Чаят ми пристигна. Съобщих на сервитьора, че вече не бързам. Изпих си мароканското уиски и оставих целебните му свойства да подействат като антидот на всичката изконсумирана храна и да успокоят душевния ми смут.

Друга търсачка ме отведе до хотел „Селект“ само на няколко пресечки оттук. Една звезда, много скромен, но от снимките на спартанските стаи личеше чистота, а беше и евтин. Нямаха услуга за резервация онлайн, затова попитах сервитьора мога ли да ползвам телефон. Той ми услужи със своя и отказа десетте дирхама, които му предложих.

— Стига само да се обаждате в града — добави.

Уверих го, че случаят е точно такъв, и бързо избрах номера на хотела. Обясних, че ми трябва стая само до четири часа сутринта.

— Няма проблем.

Пет минути по-късно бях на рецепцията в хотела. Защо толкова много дупки ги кръщават „Селект“? Зад гишето стоеше възрастен мъж с лъснал от носене костюм. Платих му в брой и казах, че желая събуждане в четири сутринта и такси точно в четири и половина.

— Ще имам грижата — обеща той.

— И моля ви, разчитам да потропате силно на вратата ми в четири часа.

Стаята беше ранно безстилие. Само най-нужната евтина мебелировка. Твърдо двойно легло с корави, прани безброй пъти чаршафи и покривало на цветя. Умивалник, тоалетна, малък душ с къс щранг. Съблякох се, измих си зъбите и намазах малко от чудотворния крем на лицето си. Отбелязах си, че ще трябва да стана след пет часа, и се наругах, че не бях намерила книжарница следобеда, за да си купя някакво четиво на английски.